Приказки за чудатите [bg]

Хилди не знаела какво да прави. Опитала се да не изневерява на себе си, но не се оказало от полза, опитала се да се държи с призраците както смятала, че ще им хареса, ала и от това не излязло нищо. Обезкуражена, тя се върнала в коридора, където призраците чакали на опашка пред банята.

— Някой иска ли да станем приятели? — попитала тя. — Аз съм много мила и зная доста страшни истории за живи хора, с които ще ви забавлявам.

Но призраците само пристъпвали от крак на крак и не вдигали вперени в пода погледи. Сигурно усещали отчаянието ѝ и това ги карало да се чувстват неловко. След продължително мълчание тя си тръгнала с пламнало от срам лице. Седнала на верандата и се загледала в танцуващите на моравата призраци. Изглежда, отново се била провалила. Не можеш да накараш хората да се сприятелят с теб — дори мъртвите.

Да се чувства пренебрегната било дори по-лошо, отколкото да е сама, и затова Хилди решила да продаде къщата. Първите петима, които дошли да я огледат, се изплашили още преди да стигнат входната врата. Хилди се опитала да намали степента на призрачност в къщата, като пратила част от мебелите на първоначалните им собственици. Написала писмо и на мъжа в Португалия, в което го питала дали е съгласен да си получи обратно ревящото бюро. Той отговорил незабавно. Не искал бюрото, но се надявал, че тя е добре. И подписал писмото с „Твой приятел, Жоао“.

Известно време Хилди гледала втренчено подписа. Можела ли наистина да нарече този човек свой приятел? Или той просто се държал… дружелюбно? Тя му отговорила. Постарала се тонът ѝ да е лек и безгрижен. Излъгала и му съобщила, че се справя чудесно, и после попитала как вървят нещата при него. Писмото подписала с „Твоя приятелка, Хилди“.

Жоао и Хилди разменили още няколко писма. Те били кратки и повърхностни, просто обичайните любезности и коментари за времето. Хилди все още не била сигурна дали Жоао я смята за своя приятелка, или просто се държи любезно. Но после той завършил поредното писмо с думите: „Ако ти се намира път към Коимбра, за мен ще бъде чест да ме навестиш“.

Още същият ден тя си взела билет за влака за Португалия, натъпкала един сандък с дрехи и на следващата сутрин дошла карета, която да я откара на гарата.

— Довиждане, призраци! — провикнала се тя жизнерадостно от входната врата. — Ще се върна след няколко седмици!

Призраците не отговорили. Чула нещо да се разбива на парчета в кухнята. Хилди свила рамене и се отправила към каретата.