По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
Мат отпи глътка от чашата си и кимна:
— А проблемите трябва да се решават, нали?
Другият се съгласи, като направи недвусмислен жест.
— Тя си мисли, че ще ме разкара просто така. Свършил съм си работата и край — Мат поклати глава. — А аз не съм убеден, че тя си мисли точно това. Ние с нея като че ли просто не се разбрахме докрай.
Събеседникът сложи покровителствено ръка на рамото му.
— Значи трябва да се разберете. И колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Приятелю, ти сигурно познаваш нелошо живота. — Мат се усмихна горчиво.
— Мисля, че просто… трябва да й поговориш. Кажи й какво става в главата ти. А след това я вземи я нацелувай. Недоразумението ще се изглади от само себе си.
— Точно така! Още утре отивам, независимо какво ще е посрещането!
Мат махна с ръка на новия си приятел, после плати и излезе от бара, като се олюляваше:
— Ще опитам… на всяка цена!
Сара се събуди тъкмо когато предаваха прогнозата за времето. Въздъхна и се обърна на другата страна, само това липсваше — отново влошаване. Казваха, че може да има буря. А точно сега се нуждаеше от много работа. Трябваше да се умори до смърт, за да пропъди лошите си мисли.
Отхвърли топлите завивки и отиде в банята. Може би след обяд вятърът ще утихне и метеоролозите ще си сменят мнението. Като се изкъпа, облече се и отиде в банята. Там я чакаше Ейнджи. Целуна я и отвори хладилника.
— Ейнджи, не забравяй да върнеш книгите в библиотеката! — започна Сара, докато си наливаше портокалов сок. — Побързай, че ще изпуснеш автобуса.
В този момент се позвъни. Сара се надигна, но дъщеря й я изпревари.
— Излизам, мамо. Сигурно Лизи е дошла да ме извика.
Сара се зае отново със закуската. Беше доволна, че Ейнджи се разбира добре с момиченцето на новите им съседи. Чу я как говори с някого на входната врата.
— Покани Лизи вътре! Не я карай да те чака отвън! — извика Сара и отпи от кафето.
— Мамо, това е човекът от яхтата. Дето работеше за теб. — Момичето направи учудена физиономия.
Сара стана объркана и отиде до входа.
— Добре — малката пъхна един сандвич със сирене в якето си. — Тъкмо и аз си мислех за това. Отново ще опитам да взема онази книга за пеещото семейство, сигурно няма да ми я дадат.
Колко беше тъгувала за този човек! Беше се надявала тайно, че ще го види отново. Знаеше, че трябва да се случи нещо.
Сега той стоеше, изпълнил цялата рамка на вратата и се усмихваше приятелски на Ейнджи. Носеше бял памучен панталон и кафява спортна риза. В този момент вдигна поглед и я видя.
За щастие Ейнджи беше помежду им, иначе веднага щеше да се хвърли в прегръдките му. Когато го зърна, по гърба й преминаха горещи вълни. Изглеждаше невероятно привлекателен и сексапилен, и най-важното — отново се беше появил в нейния живот. Може би съвсем за малко, но все пак…
— А, ето я и Лизи! — прозвуча веселият глас на Ейнджи.
Надникна зад гърба на Мат и видя навън едно тъмнокосо момиче. След това отново срещна погледа му. Той й се усмихна.
— Имаш ли много работа, Сара?
— Мамо, отивам на автобуса — дъщеря й се провря покрай тях и изчезна в кухнята, за да си вземе ученическата чанта.
— Влез, Мат! — Сара целуна дъщеря си за довиждане. — И да внимаваш като пресичаш улицата!
Ейнджи кимна и изчезна навън.
— Какво правиш тук?
— Първо — установих, че ми липсва онова кафе, което го правеше, когато бяхме за риба. Ще мога ли да получа една малка чашка? — той посочи към каната на масата.
Сара наля и му подаде мълчаливо чашата.
— И какъв е вторият ти проблем?
— Мисля, че той би могъл да се реши също толкова лесно — Мат дръпна един стол. — Седни!
Сара се подчини.
— Мислих дълго и снощи реших да дойда, за да си изясним отношенията веднъж завинаги.
Вдигна ръка, когато я видя, че се надига от мястото си.
— Почакай! Вчера май пийнах повечко и сега се нуждая от голямо количество силно кафе, за да ми се избистри главата.
Отпи внимателно от чашата си.
— Ммм, добро е! И така, стигнах до извода, че отношенията ни нямат никакво бъдеще, ако непрекъснато се караме за лодката. Освен това, все още знаем твърде малко един за друг. Сега, когато времето е лошо, можем да бъдем за малко заедно и на сушата. Мисля си, че ако ни…
— Един момент, Мат. — Сара прекъсна дълго обмисляната му реч. — Значи ти… ти все още искаш да бъдеш с мен? — не знаеше дали е разбрала правилно.
Гледаше го с широко отворени очи.
— Точно това искам. Вчера вечерта ми хрумна решението на всички проблеми. Само трябва да си спомня…