По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
Допи чашата с кафето и си сипа още.
— Макар че ти не беше много любезна с мене онзи ден, все още ми се иска да сме заедно.
Сара сдържа въздишката си на облекчение. Гледаше замислена надолу и чертаеше с върха на пръста си кръгове по покривката.
— Какво ще стане с работата ми тук? Риболовът не е единственото ми занимание. Освен него, правим с майка ми разни неща, грижа се за градината, пра я глинени вази.
— А дали нямаш по-приятен начин да си прекарваш времето? Аз ще намеря време за теб.
Сърцето й биеше като лудо.
— Майка ми сигурно ще се радва да се запознае с теб. Тя е малко старомодна, но аз смятам, че ще и бъде приятно.
Мат се засмя.
— Нали ти казах, че и аз държа да се запозная с нея. Освен това, ми се ще да науча повече неща за тебе. Ще я питам каква си била като малка.
— Ако съдя по недоволните възклицания, които чух като се събудих тази сутрин, сигурно е в градината при своите петунии и гони охлювите.
— Охлюви?
— Ти сигурно не си бил друг път по тези краища, нали?
— Какво искаш да кажеш? — обърканата му физиономия я развесели.
— Те създават доста главоболия на градинарите тук. Огромни са и ядат каквото им попадне. Майка ми непрекъснато ги проклина и изобретява най-невероятни начини, за да ги унищожи. Когато отива в градината, винаги е въоръжена с лопата. За всеки случай.
— И какво прави майка ти с охлювите?
Сара отпи от кафето и се изкашля.
— Ощастливява съседите ни с крехката им плът.
— Аха.
— Ако не се държиш прилично, ще направи същото и с тебе. Помисли си за това, ако си решил да й въртиш номера, както на мене.
— Аз да съм ти въртял номера? Но скъпа, аз съм хлътнал по тебе до полуда и съм способен единствено да те гледам в очите и да изпълнявам желанията ти.
Надигна се усмихнат и я целуна нежно по устните.
— Ммм, ухае на кафе.
В този момент на вратата се появи Хелен Лендли.
— Надявам се, че не преча — пристъпи напред и погледна с любопитство. — Май че бяхте заети.
Мат бързо се надигна и й предложи стол. Хелен погледна към Сара в очакване на обяснение. Тя се чувстваше като малко момиченце, което е направило беля и са го хванали.
— Това е Мат Ейндриън. Напоследък работим заедно на „Бет“. Мат, това е майка ми — Хелен Лендли.
Мат се усмихна чаровно.
— Вие изглеждате точно както си ви представях, като дъщеря ви ми разказа за вас, мисис Лендли.
— Наричайте ме просто Хелен — двамата се гледаха изпитателно.
Сара местеше поглед ту към единия, ту към другия. Надяваше се да се харесат от самото начало.
— Чудесно, но само ако и вие ме наричате просто Мат.
— Значи това е човекът, оказал такава решаваща помощ на борда на „Бет“ — Хелен Лендли намигна на дъщеря си.
— Внимавай, Мат, тя иска да навлезе в непознати води! — Сара се запъти към печката. — Искаш ли кафе, мамо?
Хелен кимна и седна на масата.
— Как ви харесва работата на „Бет“, Мат?
Той се засмя многозначително и това за малко да изкара Сара от равновесие. Все пак запази безизразна физиономия.
— Научих много неща, а работата направо ми доставяше удоволствие.
Хвърли поглед към Сара и тя се изчерви.
— Тежко е да си изкарваш хляба от лов на сьомга. — Прекъсна го бързо тя. — Повечето риби са твърде малки. Неговата задача беше да ги измерва и да хвърля зад борда като оставя само тези, които ще стават за продан.
Мат отново се обърна към Хелен.
— Освен това, Сара ми показа и много други работи…
Ритна го под масата.
— Мамо, понеже така и така днес няма да влизам в морето, Мат ме помоли да го разведа из околността. Дали да не организирам един пикник и да му покажа нашите съкровища?
— Нашите съкровища?
— Нали знаеш — златото и среброто.
— А да — Хелен се засмя. — Ще приготвя кошница за пикник. Дано изкарате хубав ден — погледна към Мат. — Сара имаше толкова много работа, та още не е усетила, че пролетта е дошла.
След това се обърна и излезе.
Над хълмовете се носеха все още тъмни облаци. Сара и Мат напуснаха града с нейната кола. Мат седеше на седалката до нея. Разглеждаше с интерес пейзажа наоколо. Виждаше се голяма част от залива и полуострова Куус кей. Пресякоха Рос Слоус и се отправиха на изток по поречието на Куус Ривър. В този момент слънцето проби облачната пелена.
— За какви съкровища ставаше дума одеве? — попита Мат, като си слагаше слънчевите очила.
— Ще видиш. На света има богаташи, които са недосегаеми за данъчните власти.
— Това го знам още от времето, когато си играла с кукли.
Сара се засмя и посочи напред.
— Виждаш ли тези дървета със светлозелени листа?
— Да?
— Това е мирта. Изключителен материал. Забелязваш ли от какво е направена кошницата за пикник? Един приятел научи преди години от мене тази стара техника за плетене на кошници и сега ги произвежда. Харчат се добре.