![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Искам да кажа, в някои отношения той е добре. Мисля, че това е объркващото. Изглежда така, сякаш се справя и върши обичайните делнични неща. Закусва. Пере дрехите си. Просто единственото, което го поддържа, е…
Кит млъкна, дланите му внезапно се изпотиха. Почти го беше казал. Исусе Христе, едва не бе нарушил обещанието си към Тай само защото Дру беше дружелюбно настроено лице, с което да си поприказва.
— Съжалявам — каза във възцарилата се тишина. Дру го гледаше въпросително. — Нямах нищо предвид.
Дру присви подозрително очи насреща му.
— Обещал си му да не казваш. Окей, защо не се опитам да отгатна, а ти ще ми кажеш дали съм права, или греша?
Кит сви уморено рамене. Невъзможно бе да отгатне.
— Опитва се да се свърже с призрака на Ливи. Историята за Туле ме накара да се сетя за това. Когато умрат, хората продължават да съществуват в други форми. Било като призраци или в други измерения. Ние просто… не можем да ги достигнем. — Тя примига учестено и сведе поглед.
— Да — чу се да казва Кит, сякаш от огромно разстояние. — Това е. Това прави.
— Не знам дали е добра идея. — Дру имаше нещастен вид. — Ако Ливи е продължила напред, ако е на хубаво място, духът й няма да бъде тук, на земята. Казват, че духовете понякога могат да се появят за кратко за нещо важно… или ако ги повикат както трябва.
Кит си помисли за парабатая на Робърт Лайтууд, застанал до погребалната му клада. Нещо важно.
— Бих могла да се опитам да поговоря с него — предложи Дру със слабичко гласче. — Да му напомня, че все още има сестра.
Кит си помисли за вечерта, когато Дру бе дошла заедно с тях, за да преметнат Барнабас. Тай бе изглеждал някак олекнал, щастлив, че тя бе с тях, дори и ако не го признаваше.
— Тази вечер ще отидем… — Не. По-добре да не й казва за Шейд. — Да си набавим последното, от което се нуждаем за магията — излъга бързо. — Ще се срещнем на магистралата в десет часа. Ако се появиш, може да заплашиш да ни издадеш, ако не те вземем с нас.
Дру сбърчи нос.
— Значи, трябва да бъда гадната?
— Хайде де — каза Кит. — Това е шанс да ни командориш за известно време. Не ми казвай, че няма да ти хареса поне малко.
Дру се ухили широко.
— Е, да, вероятно. Окей, разбрахме се. Ще се видим там.
Кит се обърна, за да си отключи и излезе, но поспря и без да поглежда към Дру, каза:
— Цял живот съм лъгал и мамил хората. Защо ми е толкова трудно да лъжа точно този човек? Тай.
— Защото ти е приятел — отвърна Дру. — От каква друга причина се нуждаеш?
Да отвори чекмеджето, където държеше боите си, отново, означаваше нещо за Джулиън. Всяка тубичка с боя криеше различно обещание, свой собствен характер. Тириански пурпур, пруско синьо, кадмиево оранжево, манганово виолетово.
Върна се до платното, което предишната нощ бе оставил празно. Пусна тубичките с боя, които беше избрал, върху масата. Титаново бяло. Жълтокафеникава умбра. Неаполитанско жълто.
Това бяха цветовете, които открай време използваше, за да нарисува косата на Ема. Споменът за нея го проряза като нож: начинът, по който беше изглеждала на прага на спалнята си, лицето й — пребледняло, ресниците — осеяни със сълзи като звезди. Ужасно бе да не можеш да докоснеш онзи, когото обичаш, да не можеш да го целунеш и прегърнеш, ала още по-ужасно бе да не си в състояние да го утешиш.
Да си тръгне от Ема, дори след като тя го беше помолила, бе като да се разкъса: емоциите му бяха прекалено нови, оголени и интензивни. Открай време търсеше утеха в ателието си, макар да не бе открил такава предишната нощ, когато да се опита да рисува бе като да се опита да говори чужд език, който никога не беше учил.
Ала сега всичко беше различно. Когато взе четката, тя сякаш бе продължение на ръката му. Когато започна да рисува с дълги, смели движения, знаеше точно какъв ефект търси. Докато образът приемаше очертания, умът му утихна. Болката все още беше там, но той бе в състояние да я понесе.
Не знаеше от колко време рисува, когато на вратата се почука. Доста време беше минало, откакто бе потъвал в замайващото, подобно на сън състояние на артистичното творене; дори в Туле бе имал само малко време с цветните моливи.
Потопи четките, които беше използвал, в чаша вода, и отиде да види кой е. Наполовина очакваше, че е Ема, наполовина се надяваше, че е Ема — но не беше. Беше Тай.
Беше пъхнал ръце в предните джобове на суитшърта си. Погледът му пробяга по лицето на Джулиън.
— Може ли да вляза?
— Разбира се.
Джулиън загледа как брат му обикаля бавно из стаята, разглеждайки рисунките, преди да спре пред новото платно. Тай отдавна искаше ателието за офис или тъмна стаичка, но Джулиън упорито го пазеше за себе си.