Кралица на въздух и мрак [bg]

Тай беше невероятен, помисли си Кит. Нарастващото напрежение между долноземци и ловци на сенки като че ли изобщо не го докосваше. Беше изцяло погълнат от едно: магията, която щеше да съживи Ливи. Беше щастлив, когато проучванията им вървяха добре, дразнеше се, когато не вървяха, но не изкарваше раздразнението си върху другите.

Не жалеше единствено себе си, помисли си Кит.

През последните няколко дни обаче, откакто Джулиън и Ема се бяха събудили, Тай беше по-труден за откриване. Ако работеше върху нещо, не беше включил Кит в него… мисъл, която му причиняваше учудващо силна болка. Но пък двамата имаха планове за тази вечер и това все пак беше нещо.

Не беше трудно да открие стаята на Дру — тя стоеше на прага, тресяща се от нетърпение. Когато зърна Кит, го вкара вътре и затвори вратата зад него и я заключи.

— Не възнамеряваш да ме убиеш, нали? — попита той, повдигайки вежди.

— Ха-ха — каза Дру мрачно и се тръсна върху леглото. Носеше черна рокля тениска, върху която беше нарисувано пищящо лице.

Косата й беше прибрана в плитки, толкова стегнати, че стърчаха перпендикулярно на главата й. Трудно бе да си представи облечената в бизнес костюм жена вамп, която бе преметнала Барнабас Хейл. — Прекрасно знаеш за какво искам да говоря с теб.

Кит облегна гръб на бюрото.

— За Тай.

— Той не е добре — заяви Дру. — Не и така, както изглежда. Не го ли знаеше?

Кит очакваше да заеме отбранителна позиция или да отрече, че се случва нещо необичайно. Вместо това се облегна тежко на бюрото, сякаш беше пуснал голям товар, но краката му все още трепереха от тежестта.

— То е… не знам как… останалите просто не го виждат. — Облекчението от това да изрече думите на глас бе почти болезнено. — Не е добре. Как би могъл да бъде?

Когато Дру проговори отново, гласът й беше по-мек.

— Никой от нас не е добре. Може би това е част от причината. Когато страдаш, понякога е трудно да забележиш, че другите може би страдат различно или по-силно.

— Но Хелън…

— Хелън не ни познава много добре. — Дру подръпна кичур от косата си. — Опитва се — призна. — Но как би могла да забележи, че сега Тай е различен, когато не знае какъв е бил преди? Марк беше погълнат в разни елфически неща, а Джулиън и Ема ги нямаше. Ако някой ще забележи сега, когато нещата се поуспокоиха малко, това е Джулиън.

Кит не беше сигурен как може да опишеш „общество, вероятно на ръба на война“ като „нещата се поуспокоиха“, но имаше чувството, че семейство Блекторн преценяваха тези неща различно от него.