Кралица на въздух и мрак [bg]

Парабатайската връзка определено изглеждаше страшно интензивна, помисли си Кит, докато изпъваше рамене, за да пропъди схващането във врата си. И колкото и да беше странно, от доста време не беше мислил за това да стане парабатай на Тай. Може би защото в момента Тай изобщо не беше в състояние да вземе подобно решение.

А може би беше нещо друго, но той пропъди тази мисъл, докато Алек и Джейс най-сетне се пуснаха. Джейс отстъпи назад и пъхна длан в тази на Клеъри. Магнус вдигна ръце и сините искри, изхвръкнали от пръстите му, започнаха да оформят блещукащите очертания на Портал.

Вятърът, повяващ от него, вдигна облак пръст и писък. Кит присви очи, виждайки едва-едва как Алек и Магнус пристъпват в Портала. Когато вятърът затихна, Алек и Магнус ги нямаше, а Джейс и Клеъри вървяха към Института, уловени за ръка.

Кит затвори очи и удари беззвучно глава в стената.

— Правиш го, защото ти харесва или защото е приятно, когато престанеш? — попита един глас и Кит отвори рязко очи.

Джейс стоеше пред него, скръстил мускулести ръце на гърдите си с развеселено изражение. Клеъри трябва да си беше влязла.

— Извинявай — измърмори той.

— Не се извинявай. Все ми е тая дали искаш да си направиш мозъка на бъркани яйца.

Мърморейки, Кит излезе от сенките, примигвайки срещу слънцето, и изтупа прахта от тениската си.

— Исках да говоря с теб, но не ми се щеше да прекъсвам цялото това прегръщане за довиждане.

— С Алек не се боим да даваме израз на мъжката си обич — заяви Джейс. — Понякога той ме разнася насам-натам като припаднала девица.

— Наистина ли? — попита Кит.

— Не — отвърна Джейс. — Аз съм много тежък, особено когато съм в пълно бойно снаряжение. За какво искаше да говорим?

— Всъщност именно за това.

— За теглото ми?

— За оръжия.

Джейс придоби възторжено изражение.

— Знаех си, че си Херондейл. Това е отлична новина. За какво искаш да говорим? Видове мечове? За една или две ръце? Имам цял куп мисли.

— За това, че искам да имам свое собствено оръжие — отвърна Кит. — Ема има Кортана. Ливи имаше сабите си. Тай харесва метателните ножове. Джулиън има арбалети, а Кристина — своя балисонг. Ако ще бъда ловец на сенки, би трябвало да си имам любимо оръжие.

— Значи си решил? — попита Джейс. — Ще бъдеш ловец на сенки?

Кит се поколеба. Не беше сигурен точно кога се беше случило, но това бе факт. Осъзнал го бе на брега с Шейд, когато за миг се беше уплашил, че не е нефилим.

— Какво друго бих могъл да бъда?

Дръзка усмивка изви устните на Джейс.

— Никога не съм се съмнявал в теб, хлапе. — Той разроши косата на Кит. — Нямаш никаква подготовка, така че стрелбата, арбалетите и метателните ножове ги отписваме. Ще ти намеря нещо. Нещо, което казва Херондейл.