Кралица на въздух и мрак [bg]

Как бе могла да не знае, помисли си. Какво изпитва той. Какво изпитва самата тя. Начинът, по който се гледаха, не беше начинът, по който Алек гледаше Джейс или Клеъри — Саймън.

— Ема — прошепна Джулиън. — Знаците ти…

Ема поклати глава, сълзи горчаха в гърлото й. Направено е.

Изражението му разби сърцето й. Ясно му бе, че няма смисъл да спори, да настоява да отнемат неговите Знаци, помисли си Ема. Отново можеше да я разчете така, както тя можеше да разчете него.

— Джулиън — каза Магнус. — Дай ми ръката си. Лявата.

Джулиън откъсна очи от тези на Ема и му протегна белязаната си ръка.

Пръстите на Магнус, от които хвърчаха сини искри, се плъзнаха по нея с учудваща нежност и една по една издълбаните букви избледняха и изчезнаха. Когато свърши, пусна ръката на Джулиън и премести поглед между него и Ема.

— Имам и една добра новина. Докато сте били в Туле, не сте били парабатаи и от това връзката ви е пострадала. Вече се възстановява, но това ще ви спечели малко време, през което ще бъде по-слаба.

Слава на ангела.

— Колко дълго? — попита Ема.

— Зависи от вас. Любовта е нещо могъщо и колкото по-дълго сте заедно и си позволявате да я изпитвате, толкова по-силна ще става. Трябва да стоите далече един от друг. Да не се докосвате. Да не си говорите. Опитайте се дори да не мислите един за друг. — Той размаха ръце като октопод. — Ако се уловите, че мислите с топлота един за друг, за бога, спрете незабавно.

Ема и Джулиън го зяпнаха.

— Не можем да го правим до безкрай — каза Ема.

— Знам. Но да се надяваме, че когато Кохортата бъде свалена, ще се сдобием с нов инквизитор, който ще ви дари с изгнание. И да се надяваме, че ще се случи скоро.

— Изгнанието е доста горчив дар — рече Джулиън.

Усмивката на Магнус беше пълна със скръб.

— Много дарове са.