Санаториумът [bg]

— Значи си смятал да дойдеш? — Елин се старае гласът й да звучи равнодушно, но отбелязва, че Айзак не се извинява.

— Да, но исках и Лори да дойде — той потърква очи. — Не знам, може би трябваше да дойда сам, но това беше първата ви вечер тук. Скарахме се и нещата ескалираха. Лори е твърдоглава, заинати ли се за нещо…

— Каза ли ти какво смята да прави?

— Не, и това ме вбеси, каза само, че е нещо, свързано с хотела.

— Работа?

— Последните няколко месеца Лори работи непрекъснато — Айзак изпива кафето си и става. Тялото му е напрегнато и свито. — Ще позвъня на приятелите й, семейството и съседите в Сиер. Щом е възможно Лори да замине, без да вземе нещата си, струва си да опитам.

— Сигурен ли си, че не искаш първо да хапнеш нещо?

Айзак не отговаря, вече е тръгнал.

Уил изчаква, докато Айзак се отдалечи, и поглежда Елин.

— Ти каза, че това пътуване няма да бъде гладко — думите са изречени лековато, но тя долавя напрежението, Уил разрязва парче сьомга в чинията си.

— Лори вероятно е в хотела, Уил. Скарали са се с Айзак и тя може би пие кафе в някой тъмен ъгъл на салона и се крие.

— Ти така ли би постъпила с мен? — Уил пъха в устата си розово парче сьомга. Лицето му е безизразно. — Ще ме накажеш, като се криеш?

— Уил, не се шегувай.

Той се усмихва.

— Съжалявам — следва дълго мълчание. — Мисля си, че е твърде рано, не е ли така? Твърде рано е Айзак да заявява, че се е случило нещо.

— Ами снощи? Лори говореше по телефона пред нашата стая. Ако е изчезнала, може да има връзка.

Думите й увисват без отговор, Елин се упреква, защото това е предположение, не знаят нищо. Но е напомняне защо не би трябвало да работи, не е готова. Тези догадки и прибързани заключения са погрешни.

— Елин, той вече те изнерви — Уил прехапва устни.

— И какво предлагаш да направя? Да не обръщам внимание на думите му? — Елин стиска по-силно чашата с портокаловия сок и връхчетата на пръстите й побеляват.

— Не, но мисля, че това са глупости. Спречкали са се и сега ти понасяш удара.