Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Той каза това като някой запален колекционер, който току-що е спечелил наддаване. Видимо потънал в спомени, той се взря в отсрещната стена, въртейки се лениво на място, за да се сгрее по-добре отзад.
— Майка ти беше от мъгълски произход, разбира се. Когато разбрах това, не можах да повярвам. Мислех, че трябва да е чистокръвна, беше толкова добра.
— Една от най-добрите ми приятелки е от мъгълски произход — каза Хари — и е най-добрата от курса.
— Странно е, как понякога става така, нали? — каза Слъгхорн.
— Ни най-малко — отговори студено Хари.
Слъгхорн го погледна изненадан.
— Не бива да си мислиш, че съм предубеден! — възкликна той. — Не, не и не! Не казах ли току-що, че майка ти беше една от най-любимите ми ученички? А и Дърк Кресуел от курса след нея — сега началник на управленето „Връзка с таласъми“, разбира се — още един мъгълокръвен, много даровит ученик, и още ми дава отлични вътрешни сведения за това, какво се случва в Гринготс!
Той леко се заклати, самодоволно усмихнат, и посочи към множеството блестящи фотографии в рамки върху бюфета, всяка населена с мънички движещи се обитатели.
— Всички са на бивши ученици, всички са подписани. Ще видиш Барнабас Кафи, редактора на „Пророчески вести“, той винаги проявява интерес да чуе моето тълкуване на новините. А Амброзиъс Флум от „Меденото царство“ — кошница с лакомства за всеки мой рожден ден, и всичко това задето можах да го представя на Сисърон Харкис, който му даде първата работа! И отзад — ще я видиш, ако малко се наведеш — това е Гуеног Джоунс, който естествено е капитанът на „Холихедските харпии“… Хората винаги се удивляват, като чуят, че съм в най-близки отношения с Харпиите и мога по всяко време да получа безплатни билети!
Изглежда тази мисъл страшно го ободри.
— И всичките тези хора знаят, къде да Ви намерят, за да Ви изпращат разни неща? — попита Хари, който не можеше да не се зачуди как смъртожадните още не са открили Слъгхорн, щом кошници със сладкиши, билети за куидич и нуждаещи се от мнението му посетители можеха да го намерят.
Усмивката изчезна от лицето на Слъгхорн също толкова бързо, колкото кръвта от стените му.
— То се знае, че не. — каза той, поглеждайки към Хари. — От една година не съм се свързвал с никого.
На Хари му се стори, че тези думи потресоха самия Слъгхорн; който за малко доби доста несигурен вид. После той вдигна рамене.
— От друга страна… благоразумният магьосник си наляга парцалите в такива времена. За Дъмбълдор мога да кажа само добри неща, но да приема служба в „Хогуортс“ тъкмо сега би било равносилно на това да провъзглася открито своята преданост към Ордена на феникса! И макар да съм сигурен, че те са много храбри, достойни за възхищение и така нататък, на мен лично не ми се нрави високата смъртност…
— Не е нужно да ставате член на Ордена, за да преподавате в „Хогуортс“. — каза Хари, който не успя напълно да потисне насмешливата нотка в гласа си: беше му трудно да съчувства на разглезения живот на Слъгхорн, когато си спомнеше за Сириус, свиващ се в пещера и прехранващ се с плъхове. — Повечето от учителите не членуват в него и никой от тях не е бил убит — е, освен ако не броите Куиръл, а той си получи заслуженото, като се има предвид, че работеше за Волдемор.
Хари бе сигурен, че Слъгхорн ще да е един от онези магьосници, които не понасят да чуват името на Волдемор да се произнася на глас и не остана разочарован: Слъгхорн потръпна от ужас и изграчи в знак на протест, на който Хари не обърна внимание.
— Смятам, че докато Дъмбълдор е директор, персоналът е в по-голяма безопасност, отколкото повечето хора; считат го за единствения, от когото Волдемор някога се е страхувал, нали? — продължи Хари.
Известно време Слъгхорн остана загледан в пространството: изглежда обмисляше думите на Хари.
— Е, да, вярно е, че Този-Който-Не-Бива-Да-Се-Назовава никога не е търсил сражение с Дъмбълдор — промърмори неохотно той. — И може да се твърди, предполагам, че след като не съм се съюзил със смъртожадните, Този-Който-Не-Бива-Да-Се-Назовава надали ме има за приятел… в който случай може би аз наистина бих бил в по-голяма безопасност по-близо зо Албус… не мога да се правя, че смъртта на Амилия Боунс не ме разтревожи… Щом тя, при всичките и връзки и закрила от Министерството…
Дъмбълдор се върна в стаята и Слъгхорн подскочи така, сякаш бе забравил, че той е в къщата.
— О, ето те и теб, Албус — каза той. — Дълго те нямаше. Разстроен стомах?
— Не, просто четях мъгълски списания — каза Дъмбълдор. — Обичам моделите на плетки. Е, Хари, доста дълго злоупотребявахме с гостоприемството на Хорас; мисля, че ни е време да си вървим.