Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Добре ли си? — попита Дъмбълдор, гледайки загрижено надолу към него. — Нужно е известно време, за да се свикне с усещането.
— Добре съм — каза Хари, търкайки ушите си, които сякаш бяха напуснали „Привит драйв“ твърде неохотно. — Но си мисля, че бих предпочел метлите…
Дъмбълдор се усмихна, уви малко по-плътно пътническото наметало около врата си и каза:
— Насам.
Той забърза чевръсто покрай един пуст хотел и няколко къщи. Според часовника на една близка църква беше почти полунощ.
— Я ми кажи, Хари — поде Дъмбълдор — бегегът… болял ли те е напоследък?
Хари несъзнателно вдигна ръка до челото си и потърка белега с формата на мълния.
— Не — отвърна той — и аз все се чудех за това. Мислех си, че сега, когато Волдемор става отново така могъщ, ще ми пари постоянно.
Той погледна Дъмбълдор и забеляза, че на лицето му е изписано доволно изражение.
— Аз пък мислех другояче — каза Дъмбълдор. — Лорд Волдемор най-сетне е осъзнал опасния достъп до мислите и чувствата му, от който ти се ползваш. Изглежда, че сега използа оклумантика срещу теб.
— Е, аз не се оплаквам — каза Хари, на когото не липсваха нито тревожните сънища, нито изумителните проблясъци на прозрение в съзнанието на Волдемор.
Те завиха зад един ъгъл, подминавайки телефонна кабина и автобусна спирка. Хари отново погледна настрани към Дъмбълдор.
— Професоре?
— Да, Хари?
— Ъ-ъ… къде точно се намираме?
— Това, Хари, е очарователното село Бъдли Бабъртън.
— А какво ще правим тук?
— А, да, разбира се, аз не ти казах — каза Дъмбълдор. — Вече не знам колко пъти съм казвал това в близките години, но, за пореден път, имаме един учител по малко. Тук сме да убедим един стар мой колега да се откаже от оттеглянето си и да се върне в Хогуортс.
— Как бих могъл да помогна за това, сър?
— О, мисля, че ще ти открием приложение — каза Дъмбълдор неопределено. — Тук сме наляво, Хари.
Продължиха нагоре по стръмна, тясна, обградена от къщи улица. Всички прозорци бяха тъмни. Тук също се усещаше странната хладина, тегнеща от две седмици над „Привит драйв“. Като си мислеше за дименторите, Хари хвърли поглед през рамо и за по-сигурно стисна магическата си пръчка в джоба.
— Професоре, защо не се магипортирахме направо в къщата на вашия стар колега?
— Защото това би било точно толкова невъзпитано, колкото да влезем с ритник през вратата — отвърна Дъмбълдор. — Вежливостта изисква да дадем на другите магьосници възможност да не ни позволят да влезем. Във всеки случай, повечето магьоснически жилища са защитени с магия от нежелани магипортиращи се. В Хогуортс например…
— …никой не може да се магипортира където и да било в сградите или в района — бързо каза Хари. — Хърмаяни Грейнджър ми го е казвала.
— И е напълно права. Пак сме наляво.
Черковният часовник би полунощ зад тях. Хари се чудеше, защо Дъмбълдор не намира за невъзпитано да търси своя стар колега толкова късно, но след като вече бяха завързали разговор, той имаше по-неотложни въпроси.
— Сър, видях в „Пророчески вести“, че са уволнили Фъдж…
— Правилно — каза Дъмбълдор, свивайки в една стръмна странична уличка. — Заменен е, както със сигурност също си видял, от Руфъс Скримджър, който преди беше началник на отдела на аврорите.
— Той… мислите ли, че е добър? — запита Хари.
— Това е интересен въпрос — каза Дъмбълдор. — Със сигурност е способен. По-решителна и силна личност от Корнелиус.
— Да, но аз имах предвид…
— Знам какво имаш пред вид. Руфъс е човек на действието и след като цял живот се е бил с тъмни магьосници, не подценява лорд Волдемор.
Хари почака, но Дъмбълдор не каза нищо за разногласията си със Скримджър, за които бяха писали „Пророчески вести“ и той не посмя да продължи, а смени темата.
— А… сър… видях и за мадам Боунс.
— Да — каза тихо Дъмбълдор. — Ужасна загуба. Тя беше велика магьосница. Мисля, че е тук — ох.
Беше посочил с ранената си ръка.
— Професоре, какво е станало с Вашата…?
— Сега нямам време да ти обясня — отговори Дъмбълдор. — Това е една много вълнуваща история, та искам да й отдам дължимото.
Той се усмихна на Хари, който разбра, че не го слагат на мястото му и че му е позволено да продължи да пита.