Хари Потър и Нечистокръвния принц

Хари и Дъмбълдор се приближиха до задния вход на Бърлогата, която бе заобиколена от познатата бъркотия от стари Уелингтънски ботуши и ръждясали котли; Хари можеше да долови тихото клокане на спящите пиленца, идващо от отдалечения навес. Дъмбълдор почука три пъти и Хари видя внезапно раздвижване зад кухненския прозорец.

— Кой е там? — каза нервен глас и той разпозна гласа на г-жа Уизли. — Идентифицирай се!

— Това съм аз, Дъмбълдор, заедно с Хари.

Вратата незабавно се отвори. На прага стоеше г-жа Уизли, ниска, закръглена и носейки стара зелена мантия.

— Хари, миличък! Боже, Албус, изплаши ме, каза да не ви очакваме преди изгрев!

— Имахме късмет — каза Дъмбълдор, въвеждайки Хари през прага. — Слъгхорн се оказа много по-податлив на убеждение, отколкото очаквах. А, здравей, Нимфадора!

Хари се огледа и видя, че г-жа Уизли не беше сама, въпреки късния час. Млада вещица с бледо, сърцевидно лице и с посивяла коса бе седнала на масата, стиснала голяма халба.

— Здравейте, професоре — каза тя. — К’во става, Хари’

— Здрасти, Тонкс.

Хари мислеше, че изглежда измъчена, дори болнава и имаше нещо принудено в усмивката й. Разбира се, външния й вид беше далеч по-малко цветен от обикновено без обичайния й бонбонено розов цвят на косата.

— По-добре да си ходя — каза набързо тя, ставайки и намятайки мантията около рамената си. — Благодаря ти за чая и гостоприемството, Моли

— Моля ви, не си тръгвайте заради мен — каза Дъмбълдор вежливо. — Не мога да остана, имам неотложни въпроси за обсъждане с Руфъс Скримджър.

— Не, не, трябва да си ходя — каза Тонкс, без да срещне очите на Дъмбълдор. — Лека…

— Мила, защо не дойдеш за вечеря този уикенд, Ремус и Лудоокия ще доидат…?

— Не, наистина, Моли… благодаря все пак… Лека нощ на всички.

Тонкс набързо мина през Дъмбълдор и Хари; на няколко крачки от прага се завъртя на едно място и изчезна като дим. Хари забеляза, че г-жа Уизли изглеждаше угрижена.

— Е, ще се видим в Хогуортс, Хари — каза Дъмбълдор. — Грижи се за себе си. Моли, на вашите услуги.

Поклони се на г-жа Уизли и последва Тонкс, изчезвайки точно на същото място. Г-жа Уизли затвори вратата на празния двор и тогава поведе Хари за рамената, към светлината на фенера, за да провери как изглежда.

— Ти си като Рон — въздъхна тя оглеждайки го отгоре до долу. — И двамата изглеждате сякаш са ви приложили Удължаваща магия. Преправих мантията на Рон с четири инча откакто за последно му купих училищните униформи. Гладен ли си, Хари?

— Да — каза Хари, осъзнавайки внезапно колко е гладен.

— Седни миличък, ще ти донеса нещо.

Хари седна и пухкава рижа котка със смачкано лице се покатери на колената му и се установи там, мъркайки.

— И Хърмаяни ли е тук? — зарадва се Хари, докато гъделичкаше Крукшанкс зад ушите.

— О да, тя пристигна завчера — каза г-жа Уизли, почуквайки голям железен съд с пръчката си. Чу се силен пукот и изведнъж започна да бълбука. — Всички са по леглата, разбира се, не ви очаквахме. Ето…

Тя почука гърнето отново, то се издигна във въздуха, полетя към Хари и се прекатури. Г-жа Уизли приплъзна купичката точно навреме, за да хване струйката гъста димяща лучена супа.