Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Съвсем прав си — каза спокойно Дъмбълдор, тръскайки ръкав, за да покаже върховете на изгорените и почернели пръсти; видът им накара вратът на Хари да настръхне неприятно. — Без съмнение съм по-бавен, отколкото бях. Но от друга страна…
Той вдигна рамене и разпери широко ръце, сякаш за да каже, че възрастта си има и своите обезщетения, а Хари забеляза на здравата му ръка пръстен, който не беше виждал Дъмбълдор да носи преди: беше голям, доста несръчно изработен от нещо, прилично на злато и беше инкрустиран с голям чер камък, пукнат през средата. Очите на Слъгхорн също за момент се спряха на пръстена и Хари видя как едно леко смръщване прекоси широкото му чело.
— И тъй, всички тези предпазни мерки срещу натрапници, Хорас… заради смъртожадните ли са, или заради мен? — запита Дъмбълдор.
— Че какво биха искали смъртожадните от един беден, съсипан стар глупак като мен? — попита Слъгхорн.
— Струва ми се, че биха желали да насочиш забележителните си дарби към принуждения, изтезания и убийства — отвърна Дъмбълдор. — Наистина ли твърдиш, че още не са те вербували?
Слъгхорн погледна за миг заплашително Дъмбълдор, после промърмори:
— Не съм им давал възможност. От една година съм в движение. Никъде не се задържам за повече от седмица. Местя се от една мъгълска къща в друга — собственикът на тази е на почивка на Канарските острови — беше много приятно, ще ми е жал, като си тръгна. Доста е лесно, след като веднъж се научиш как става — една замразяваща магия на тези нелепи аларми против крадци, които те ползват вместо опасноскопи, и само да внимаваш съседите да не те зърнат, когато вкарваш пианото.
— Остроумно — каза Дъмбълдор. — Но изглежда доста уморително съществуване като за един съсипан стар глупак, търсещ спокоен живот. Виж, ако се върнеш в Хогуортс…
— Ако ще ми казваш, че животът ми би бил по-мирен в това зловредно училище, можеш да си спестиш думите, Албус! Аз може да се крия, но някои странни слухове достигат до мен откакто Долорес Ъмбридж напусна! Ако така се отнасяте с учителите сега…
— Професор Ъмбридж влезе в конфликт с нашето стадо от кентаври — каза Дъмбълдор. — Мисля, че ти, Хорас, не би влязъл в гората, за да наречеш стадо разгневени кентаври „мръсни мелези“.
— Така е направила, значи? — каза Слъгхорн. — Побъркана жена. Никога не съм я харесвал.
Хари се изкиска, а Дъмбълдор и Слъгхорн го погледнаха.
— Съжалявам — каза бързо Хари. — Просто… аз също не я харесвах.
Изведнъж Дъмбълдор стана.
— Тръгвате ли си? — попита веднага Слъгхорн с обнадежден вид.
— Не, само се чудех дали бих могъл да ползвам тоалетната ти — отговори Дъмбълдор.
— О — каза Слъгхорн, явно разочарован. — През коридора, втората врата отляво.
Дъмбълдор излезе от стаята. Щом вратата се затвори зад него, настъпи тишина. След малко Слъгхорн стана, но сякаш не знаеше, какво да прави. Той погледна крадешком Хари, после отиде до огъня и обърна гърба си към него, за да сгрее широкия си задник.
— Хич не си мисли, че не знам защо те е взел — внезапно отсече той.
Хари само го изгледа. Воднистите очи на Слъгхорн се плъзнаха по белега на Хари, но този път обиколиха и останалата част от лицето му.
— Ти много приличаш на баща си.
— Да, казвали са ми — каза Хари.
— С изключение на очите. Имаш…
— Очите на майка ми, да. — Хари беше чувал това толкова често, че му се виждаше малко изтъркано.
— Хмм. Е, да. Един учител не бива да има любимци, разбира се, но тя беше една от моите. Майка ти — добави Слъгхорн в отговор на въпросителния поглед на Хари. — Лили Евънс. Една от най-умните, които някога съм учил. Жизнерадостна, нали разбираш. Очарователно момиче. Често съм й казвал, че е трябвало да бъде в моя дом. И съм получавал много дръзки отговори.
— Кой беше Вашият дом?
— Бях ръкодител на „Слидерин“ — каза Слагхорн. — О, хайде — продължи бързо той, видял изражението на лицето на Хари, като поклати дебелия си пръст срещу него, — да не вземеш сега ми се разсърдиш за това! Предполагам, че сигурно си грифиндорец като нея? Да, в семействата обикновено става така. Макар и не винаги. Да си чувал за Сириус Блек? Сигурно си чувал — вестниците се занимаваха с него през последните няколко години… загина преди няколко седмици…
Сякаш някаква невидима ръка усука вътрешностите на Хари и ги задържа смачкани.
— Е, както и да е, той беше голям приятел на баща ти в училище. Всички от семейство Блек са били в моя дом, но Сириус завърши „Грифиндор“! Срамота, беше даровито момче. Когато пристигна, при мен беше брат му Регулус, но аз бих ги искал в комплект.