Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Магьосникът плесна огромното си чело с дундестата си ръка.
— Черният знак — измърмори той. — Знаех си, че има нещо… е, добре. Все едно, нямаше да имам време, тъкмо бях сложил последните щрихи върху тапицировката, и вие влязохте.
Той изпусна тежка въздишка, от която краищата на мустаците му се развяха.
— Би ли желал да ти помогна да почистиш? — запита учтиво Дъмбълдор.
— Моля — отговори другият.
Те допряха гърбове — високият слаб магьосник и ниският кръгъл — и размахаха магическите си пръчки с еднакво бързо движение.
Мебелите хвръкнаха обратно към първоначалните си места; украшенията се възстановиха във въздуха, перата влетяха във възглавниците; разкъсаните книги се поправиха сами в мига, в който се приземиха на полиците си; маслени лампи се извисиха към бюфетите и се запалиха отново; голяма сбирка от натрошени сребърни рамки за фотографии полетя, искрейки, през стаята и кацна на писалището, цяла и непокътната; пукнатини и дупки изчезнаха навред, а стените отново блеснаха чисти.
— Между другото, що за кръв беше това? — попита високо Дъмбълдор, надвиквайки биенето на новопоправения стенен часовник.
— По стените ли? Змейска — извика магьосникът на име Хорас, докато с оглушително стържене и дрънчене полилеят се самозавиваше обратно на тавана.
Чу се последен звън от пианото и настъпи тишина.
— Да, змейска — повтори разговорливо магьосникът. — Последната ми бутилка, а цените сега са до небето. Въпреки всичко, може би още би могла да се използва.
Той тромаво пристъпи към една малка кристална бутилка върху бюфета и я вдигна срещу светлината, оглеждайки гъстата течност вътре.
— Хмм. Малко е прашна.
Той остави бутилката на бюфета и въздъхна. Тогава погледът му падна върху Хари.
— Охо — каза той, вперил големите си кръгли очи в челото на Хари и в белега с формата на мълния на него. — Охо!
— Това — каза Дъмбълдор, пристъпвайки напред, за да ги запознае, — е Хари Потър. Хари, това е един мой стар приятел и колега, Хорис Слъгхорн.
Слъгхорн се извърна към Дъмбълдор с проницателно изражение.
— Значи така си мислил да ме убедиш, а? Обаче отговорът е не, Албус.
Той мина покрай Хари, извърнал решително лице настрани с вид на човек, опитващ се да устои на изкушение.
— Предполагам, че поне бихме могли да пийнем? — запита Дъмбълдор. — За старите времена?
Слъгхорн се колебаеше.
— Добре, по едно питие — каза той нелюбезно.
Дъмбълдор се усмихна на Хари и го заведе до един стол, подобен на онзи, в който Слъгхорн се беше преобразил така скоро, който стоеше точно до разгорелия се отново огън и силно светещата маслена лампа. Хари седна с отчетливото впечатление, че поради някаква причина Дъмбълдор иска да го направи колкото е възможно по-забележим. И наистина, когато заетият с гарафите и чашите Слъгхорн се обърна отново с лице към стаята, очите му се спряха веднага върху Хари.
— Хмм — каза той и бързо отклони поглед, сякаш се плашеше да не го заболят очите. — Ето… — той подаде питие на Дъмбълдор, който беше седнал без покана, пъхна подноса пред Хари и после потъна във възглавниците на поправената кушетка и в издаваща недоволството му тишина. Краката му бяха толкова къси, че не стигаха до пода.
— Е, как я караш, Хорас? — попита Дъмбълдор.
— Не особено добре — каза веднага Слъгхорн. — Слаби гърди. Хъхрят. И ревматизъм. Не мога да се движа, както преди. Е, това следва да се очаква. Старост. Умора.
— И все пак, трябва да си се движил доста чевръсто, та да ни приготвиш такова посрещане толкова набързо — рече Дъмбълдор. — Не може да си имал повече от три минути след предупреждението?
Полураздразнено-полугордо Слъгхорн отговори:
— Две. Къпех се и не чух кога се задейства противонарушителското ми заклинание. Но все пак — добави той непреклонно, явно съвземайки се отново — налице е фактът, че аз съм един стар човек, Албус. Един уморен старец, който е заслужил правото си на спокоен живот и на някои материални удобства.
Той ги има със сигурност, помисли Хари, оглеждайки стаята. Тя беше задушна и претрупана, макар че никой не би могъл да я нарече неудобна; имаше меки кресла и табуретки за краката, напитки и книги, кутии с шоколад и дебели възглавници. Ако Хари не знаеше, кой живее тук, би предположил, че това е някоя богата, суетна стара дама.
— Ти още не си остарял колкото мен, Хорас — каза Дъмбълдор.
— Ами може би трябва и ти да помислиш за пенсия — отвърна безцеремонно Слъгхорн. Бледите му очи бяха забелязали ранената ръка на Дъмбълдор. — Виждам, че реакциите ти не са както преди.