Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Хляб, миличък?
— Благодаря, г-жо Уизли.
Тя размаха пръчката през рамото си; филийка хляб и нож грациозно се понесоха към масата; хляба сам се наряза, а супника се върна отново върху печката. Г-жа Уизли седна срещу него.
— Значи убедихте Хорас Слъгхорн да се заеме с работата?
Хари кимна, устата му беше толкова пълна с гореща супа, че не можеше да говори.
— Той е учил мен и Артър, — каза Мисис Уизли. — Той бе в Хогуортс преди години, влизайки по същото време като Дъмбълдор, мисля… Хареса ли го?
Устата му бе пълна с хляб, Хари сви рамене и неопределено поклати глава.
— Знам какво имаш предвид, — каза г-жа Уизли проницателно. — Разбира се, може да бъде очарователен, само когато иска да бъде, но Артър никога не го е харесвал. Министерството е пълно със стари любимци на Слъгхорн, той е много добър в това да помага на някой да се изкачи, но никога не е имал много време за Артър — не мислеше, че е достатъчно способен. Е, това само може да покаже, че дори и Слъгхорн прави грешки. Не знам дали Рон ти е казал в някое от писмата си — току-що се случи — повишиха Артър!
Беше очевидно, че г-жа Уизли преливаше от щастие.
Хари погълна голямо количество от много гореща супа и усети, че гърлото му гори.
— Страхотно! — изпъшка той.
— Толкова си сладък — сияеше г-жа Уизли, с насълзени очи от емоцията при изричането на новината, — Да, Руфъс Скримджър е основал няколко нови офиса в отговор на настоящата ситуация, Артър оглавява „Отдела за защита и конфискация на подправени отбранителни заклинания и защитни обекти“. Отговорността е голяма, има десетима души, които докладват за него!
— Какво по-точно…?
— Виж, в цялата тази паника относно Ти-Знаеш-Кой, изникнаха нередни неща за продан навсякъде, неща, за които се предполагаше, че ще опазват от Ти-Знаеш-Кой и смъртожадните. Можеш да си представиш за какво става на въпрос — тъй наречените защитни отвари, сиви, с добавена гной от буботоби или инструкции за отбранителни заклинания, от които всъщност ти падат ушите… А главните виновници са хора като Мъндънгъс Хотелиер, които досега не са имали нито един почтен работен ден през живота си и се възползват от това колко изплашени са всички. Но напоследак се случват отвратителни неща. Онзи ден Артър конфискува кутия със Снийкоскопи4, които почти със сигурност са били отгледани от някой смъртожаден. Така че, виждаш ли, това е много отговорна работа и му казвам е просто глупаво да се занимава с електрически щепсъли и контакти и всички останали мъгълски глупости. — Г-жа Уизли завърши речта си със строг поглед сякаш Хари й е казал, че е нормално да се изпускат електрически искри.
— А г-н Уизли все още ли е на работа? — попита Хари.
— Да, всъщност малко закъснява… Каза, че ще се върне около полунощ…
Тя се обърна да види големия часовник, който бе поставен небрежно върху куп чаршафи в коша за пране накрая на масата. Хари го разпозна веднага: Имаше девет стрелки и всяка беше надписана с името на член от семейството. По принцип бе окачен на стената на трапезарията, но отсегашното му положение можеше да се съди, че Мисис Уизли го носеше със себе си навсякъде из къщата. Всяка една от стрелките сега сочеше „смъртна опасност“.
— Така е отскоро — каза Мисис Уизли с не много убедителен глас, — откакто Ти-Знаеш-Кой се завърна, мисля, че всички сме в смъртна опасност… Не мисля, че това се отнася само за нашето семейство… Не познавам други обаче, които да имат часовник като този, така че не мога да проверя. О!
С ненадейно възклицание тя посочи циферблата на часовника. Стрелката на Мистър Уизли сочеше „пътуване“.
— Прибира се!
След миг се почука на вратата. Мисис Уизли подскочи и с ръка на дръжката на вратата побърза да попита:
— Артър, това ти ли си?
— Да, — чу се изморения глас на Мистър Уизли. — Но щях да ти отговоря така, дори ако бях смъртожаден, скъпа. Питай ме нещо!
— О, скъпи…
— Моли!
— Добре, добре… Каква е твоето най-съкровено желание?
— Да открия как самолетите летят.
Г-жа Уизли поклати глава и натисна бравата, но очевидно г-н Уизли я подпираше от другата страна, защото вратата си остана плътно затворена.
— Моли! Трябва да те питам нещо първо!
— Артър, наистина, това е глупаво…
— Как ми казваш, когато сме заедно сами?
Хари можеше да каже, че Г-жа Уизли почервеня със скоростта на светлината; на него самия внезапно му стана топло около ушите и врата и набързо погълна супа, издрънчавайки с лъжицата колкото се може по-шумно.
4
sneak — промъквам се. Бел. прев.