По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
Зарадва се на близостта му и склони глава към гърдите му.
— Но той попадна точно в средата…
Видяха как червената лодка изчезна за миг във водната фуния, след което се появи отново, като балансиране върху гребените на вълните.
— Ще го следвам. Дръж се!
Сара стисна устни и се концентрира върху управлението. Изпита познатото от много години чувство — все едно, че „Бети“ бе живо същество в ръцете й.
Сякаш бяха попаднали в преса. Дървеният корпус скърцаше и стенеше. Океанът блъскаше с огромните си юмруци по малката лодка.
Сара сграбчи кормилото с всички сили. Сред огромните запенени вълни лодката изглеждаше като изгубено дете. Постепенно обаче течението ги изтласка в спокойния, защитен от вълните канал в устието на Куус Бей.
— Двеста и двадесет, двеста и петдесет. Добра сума все пак. Това е твоята заработка — Сара отброи банкнотите върху масата.
Погледна Мат, който стоеше на другия край на масата. Напрежението между тях отново беше нараснало. Искаше й се да му хвърли парите в лицето, след което да избяга. Колкото повече време прекарваше с този мъж, толкова повече се привързваше към него. А той като че ли просто беше хвърлил око на лодката й. Големи глупости вършеше. Беше се влюбила като някоя ученичка.
Мат хвърли поглед на парите, като се мръщеше.
— Вземи ги, Мат. Твои са. Бих искала да са повече, но уловът беше по-малък от обикновено. Освен това цените на борсата са паднали.
Той разбърка небрежно банкнотите.
— Това за работата ми ли е или за да изчезна от живота ти?
Сарказмът му я раздразни. Несъзнателно разтри порязания си пръст.
— Това е нормално заплащане за работата на лодката.
За момент си помисли какво ли щеше да стане, ако натъпчеше нещата му в една торба и го изхвърлеше заедно с нея от „Бети“. Присъствието му беше измамно и заплашително.
— Това, което правехме нощем, влиза ли в „заработката“?
Прииска й се да му удари плесница. После се наведе напред и се хвана за ръба на масата. Поклати глава:
— Такива нощи има само за най-добрите работници. Трябва да се гордееш. Данните ти са изключително добри.
Избяга на палубата. Нуждаеше се от свеж въздух. Той я последва и хвана здраво ръката й.
— „Най-добрите“? И колко са те за сезона? — думите му звучаха хапливо.
Сара преглътна.
— Не са много, Мат. Пусни ме, имам работа.
Никога нямаше да я остави, докато не получи това, което иска — лодката „Бети Лу“. Освен това искаше и друго — да почувства Сара отново в ръцете си — гола и тръпнеща от желание. Пусна я колебливо.
— Щом е така, няма да те задържам, Сара. Събирам си нещата и изчезвам на „Карена“.
Тя мина покрай него и се зае да проверява въжетата, а бузите й горяха. Видя го как погледна към Карена.
Вършеше работата си механично, с премрежен от сълзи поглед. Той се появи малко по-късно от каютата се появи със сак в ръка и скочи на Карена.
Явно беше го взела на борда само за да я развлича в леглото, нямаше толкова нужда от помощник в работата, съмняваше се той. Той взе банкнотите, които му бе броила преди малко.
Беше го използвала и изхвърлила. Искаше му се да я намрази за това.
Чувстваше се неудобно, че я харесваше толкова много.
„Тя е същинска вещица!“ — мислеше си Мат, докато крачеше по дървения док. Когато бяха навътре в морето, тя се беше представила като съблазнителна и отзивчива и готова като че ли напълно да се поддаде на неговия чар. В момента, в който влязоха в пристанището обаче, веднага му обърна гръб.
Беше готов да се върне с нея в морето и отново да се чувства по същия начин. Досега не беше срещал жена, чието присъствие да го вълнува толкова. Искаше да я мрази, но още усещаше нежния допир на кожата й. Спомняше си думите, мириса на косите й, веселия й смях… Защо не може да върне назад времето и двамата да са отново заедно, самото й присъствие му доставяше такава радост. Запъти се към един бар. Реши да се напие здравата и да изплаче мъката си, ако срещне някой другар по съдба.
Когато му поднесоха третото уиски, Мат реши, че проблемите му не са чак толкова мъчителни и на света, освен женското тяло има и други неща, за които си заслужава да се живее. Пусна едно кубче лед в чашата си и потъна отново в размишления над незавидната си съдба.
— Жените наистина създават много проблеми — измърмори той, като се обръщаше към мъжа на съседния стол — един брадясал рибар, който с успех би изиграл ролята на Нептун в някоя детска сценка.
— Не са само жените. Целият ни живот е пълен с неща, дето създават проблеми — рибарят говореше и авторитетно, като че ли посвещаваше събеседника в някаква изначална житейска мъдрост.