Кралица на въздух и мрак [bg]

— Езерото…

— Не е само езерото. То разкри онова, което вече беше там. Разбираш какво означава някой друг да страда и че чуждата болка с нищо не се различава от твоята. Повечето крале никога не успяват да разберат какво представлява истинската емпатия. Помисли си какво би било, ако елфическите земи имат владетел, който го разбира.

— Не съм сигурен, че имам такава вяра в себе си — каза Кийрън тихичко, гласът му беше приглушен като вятъра над пустинята.

— Аз имам такава вяра в теб — заяви Марк.

При тези думи Кийрън се обърна изцяло към него. Изражението му беше открито по начин, който Марк не беше виждал отдавна, изражение, което не скриваше нищо — нито страха, нито съмненията му, нито прозрачността на обичта му.

— Не знам… Боях се, че съм убил вярата ти в мен, а с нея и връзката между нас.

— Кийр — каза Марк и видя как Кийрън потрепери при звука на това отдавнашно обръщение. — Днес ти се изправи и предложи всичките си сили като принц и елф, за да спасиш моето семейство. Как е възможно да не знаеш какво изпитвам?

Кийрън се взираше в ръката си, вдигната на сантиметри от яката на Марк. Гледаше като хипнотизиран мястото, където кожите им се докоснаха, пръстите си до ключицата на Марк, плъзнали се, за да помилват гърлото му, линията на челюстта му.

— Искаш да кажеш, че изпитваш благодарност?

Марк улови ръката му и я поднесе към гърдите си, притискайки отворената й длан към разтуптяното си сърце.

— Това на благодарност ли ти прилича?

Кийрън го гледаше с широко отворени очи и ето че Марк отново беше в Лова, намираше се на зелен хълм под дъжда, с ръцете на Кийрън около себе си. Обичай ме. Покажи ми.

— Кийрън — прошепна и го целуна.

От Кийрън се изтръгна тих дрезгав вик и като го улови за ръкавите, той го притегли към себе си. Ръцете на Марк се обвиха около шията му, привличайки го надолу към целувката, устните им се сляха и Марк вкуси споделения им дъх, еликсир от страст и копнеж.

Най-сетне Кийрън се откъсна от целувката. Усмихваше се широко, невъобразимо щастлива усмивка, която, подозираше Марк, никой друг освен него не беше виждал. Стиснал Марк над лактите, той го накара да отстъпи назад, докато гърбът му не се опря в един скален блок. Приведе се над него и устните му откриха бясно туптящия пулс върху шията на Марк и го засмукаха нежно, докато Марк не простена, заравяйки ръце в копринената му коса.

— Убиваш ме. — Тих смях се надигна в гърдите на Марк.

Кийрън се изкиска и ръцете му се плъзнаха под ризата на Марк, помилваха гърба му, проследиха белезите върху лопатките му. Марк отвърна на допира му. Прокара пръсти през косата му, погали лицето му, сякаш искаше да направи карта на извивките му, оставяйки пръстите си да докосват кожата, която си спомняше като сън: чувствителното гърло на Кийрън, ключицата, китките, красивия и незабравен релеф, който мислеше, че е изгубил. Ниски, дрезгави стонове се изтръгнаха от Кийрън, когато Марк пъхна ръце под тениската му, милвайки голата му кожа, копринената коравина на гладкия му стомах, извивките на ребрата му.