Кралица на въздух и мрак [bg]

Алек се наведе и целуна Магнус по слепоочието. Магнус се размърда и измърмори нещо, но не се събуди. Джейс не го бе виждал да се събужда от миналата нощ.

Алек погледна своя парабатай с очи, под които имаше огромни сенки.

— Колко е часът?

— Слънцето вече залязва — отвърна Джейс, който никога не носеше часовник. — Мога да отида да проверя, ако искаш.

— Не. Вероятно е твърде късно да се обадя на децата. — Алек прокара опакото на ръката си над очите си. — Освен това все се надявам да мога да им съобщя добра новина.

Джейс се изправи и отиде до прозореца. Струваше му се, че не е в състояние да диша. Отнеми тази болка от Алек — помоли се той на Ангела Разиел. — Хайде де, нали сме се срещали. Направи го за мен.

Молитвата беше малко необичайна, но от сърце. Алек повдигна вежди насреща му.

— Да не се молиш?

— Как разбра?

През прозореца Джейс виждаше тревата пред Института, магистралата и океана от другата й страна. Целият свят продължаваше както винаги, без да го е грижа за проблемите на нефилими и магьосници.

— Устните ти се движеха — обясни Алек. — Почти никога не се молиш и оценявам загрижеността ти.

— Обикновено не се налага да се моля — отвърна Джейс. — Обикновено, когато нещата се объркат, идваме при Магнус и той ги оправя.

— Знам. — Алек махна едно влакънце от ръкава си. — Може би трябваше да се омъжим. Магнус и аз. През цялото това време бяхме неофициално сгодени, но искахме да изчакаме Студеният мир да бъде отменен. Да изчакаме време, в което долноземци и ловци на сенки да могат да се женят, както подобава.

— В нефилимско златно и магьосническо синьо — каза Джейс.

И преди беше чувал обяснението защо Алек и Магнус все още не са се омъжили, но възнамеряваха да го сторят един ден. Дори беше отишъл заедно с Алек, за да изберат пръстени за деня, когато двамата с Магнус най-сетне щяха да се обвържат официално — простички златни халки с думите Aku Cinta Kamu30, гравирани върху тях. Знаеше, че пръстените са тайна от Магнус, защото Алек искаше да го изненада, ала не знаеше, че зад нещо, което и двамата изглеждаха толкова сигурни, че ще се случи, когато му дойдеше времето, се криеха страхове и тревоги.

Трудно бе да прозреш истината за чуждите връзки.

— Така Магнус поне щеше да знае колко много го обичам.

Алек се приведе напред и отметна кичур коса от челото на Магнус.

— Знае го — каза Джейс. — Никога не бива да се съмняваш, че го знае.

Алек кимна, а Джейс отново се загледа през прозореца.

— Те тъкмо застъпиха на стража — рече. — Клеъри каза, че ще мине да види как е Магнус, когато дежурството й свърши.

— Искате ли да поема някоя от стражите? — попита Алек. — Не искам да разочаровам никого.

Буцата, заседнала в гърлото на Джейс, му причиняваше болка. Той се настани до своя парабатай, когото се беше заклел да следва, да бъде с него в живота и в смъртта. Несъмнено това включваше и да споделя товарите и скръбта му.