Кралица на въздух и мрак [bg]

— Лека стража — каза Джейс, разрошвайки косата на Клеъри.

Даяна и Гуин бяха заминали за Идрис. Ема ги беше гледала, докато не се превърнаха в точица на хоризонта, изчезвайки в маранята на лосанджелиския въздух. Алек бе отишъл при Магнус, а останалите се бяха съгласили да се редуват да патрулират около Института.

— Трябва да бъдем нащрек — заявил бе Джулиън. — Съобщението от Кохортата е тест за лоялност. Ще наблюдават Институтите, за да видят кой ще се втурне в Аликанте, за да се врече за битката с елфите. Знаят, че ще се опитаме да го отлагаме възможно най-дълго — той бе махнал с ръка към Марк и Хелън, — но няма да се учудя, ако направят първия ход против нас.

— Не би било особено разумно — намръщил се бе Марк. — Достатъчно би било просто да изчакат и да ни обявят за предатели.

— Не са особено умни — съгласил се бе Джулиън мрачно. — Зли, но не и умни.

— За съжаление, Мануел е доста умен — отбелязала бе Ема и макар всички да бяха придобили още по-мрачни изражения, никой не го беше отрекъл.

На Клеъри и Ема се беше паднала втората стража след Джейс и Хелън. Хелън вече беше влязла, за да провери как е Ейлийн, а Ема се опитваше да гледа настрани, докато Клеъри и Джейс се целуваха и си гукаха.

— Надявам се, че всичко в Аликанте е наред — подхвърли, най-вече за да провери дали все още се целуват.

— Невъзможно — заяви Джейс, откъсвайки се от Клеъри. — Всички си мислят, че съм мъртъв. Само да са посмели да не ми направят траурен парад. Трябва да открием кой ще изпрати цветя.

Клеъри извърти очи, но с привързаност.

— Може да помолим Саймън и Изи да съставят списък. Така, когато се върнем от мъртвите, бихме могли да им изпратим цветя.

— Цял куп жени ще бъдат потопени в траур, когато научат новината за кончината ми — каза Джейс, докато вземаше стъпалата на бегом. — Що си раздират дрехите. Раздират, казвам ви.