![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
Небивалото въодушевление, което бе последвало пристигането на Гуин и Даяна, бе утихнало при появата на Лова. Хелън бе отвела Дру и Тави обратно в къщата, въпреки протестите им. Даяна слезе от Орион и отиде при Кит и Тай, докато Ема се отправяше към Института заедно с Ейлийн, за да видят дали могат да помогнат на Алек.
Гуин скочи от седлото, сваляйки шлема си, и за изумление на Марк, наведе глава към Кийрън. Марк не помнеше да го е виждал да навежда глава пред никого.
— Гуин — попита Кийрън, — защо си довел целия Лов тук? Мислех, че те ще разнесат водата.
— Искаха да ти поднесат почитанията си, преди да тръгнат на мисията си — отвърна Гуин.
Един от Ловците, висок мъж с безстрастно, белязано лице, се поклони от седлото.
— Изпълнихме волята ти, повелителю.
Кийрън пребледня.
— Повелителю? — повтори Кристина, видимо слисана.
Даяна докосна леко Гуин по рамото и се отправи към Института. На Марк му се виеше свят: „Повелителю“ бе начинът, по който Ловците нерядко се обръщаха към някой монарх, крал или кралица на елфите. Не обикновен принц и определено не някой, вречен на Лова.
Най-сетне Кийрън кимна.
— Благодаря ви. Няма да го забравя.
Това като че ли беше достатъчно за Ловците, те обърнаха конете си и се издигнаха във въздуха, изстрелвайки се в небето като фойерверки. Тай и Кит изтичаха до края на поляната, за да ги проследят с поглед, докато препускаха по небето — ездачи и жребци, сливащи се в един и същи силует. Копитата им пореха въздуха и дълбок гръм отекваше по плажове и пещери.
Кийрън се обърна към Гуин.
— Какво беше това? — поиска да узнае. — Какво правиш, Гуин?
— Умопобърканият ти брат Обан седи на престола на тъмните елфи — отвърна Гуин. — Пие, развратничи, не прокарва никакви закони. Изисква лоялност. Набира войска, която да отведе на преговорите си с Кохортата, макар съветниците му да го предупреждават да не го прави.
— Къде е брат ми? — попита Кийрън. — Къде е Адаон?
Гуин като че ли се почувства неловко.
— Адаон е слаб — заяви. — И не той уби краля. Не е заслужил престола.
— Ти би искал на трона да седне Ловец — рече Кийрън. — Някой, който ще бъде благоразположен към твоите каузи.
— Може би — отвърна Гуин. — Но независимо от моите желания, Адаон е пленник в Двора на светлите феи. Кийрън, ще има битка. Неизбежно е. Трябва да отнемеш мантията на властта от Обан пред очите на всички.
— Да отнеме мантията на властта? — повтори Марк. — Това евфемизъм ли е?
— Да — отвърна Гуин.
— Не можеш сериозно да искаш от него да убие брат си в битка. — Кристина имаше яростен вид.
— Кийрън уби баща си в битка — изтъкна Гуин. — Според мен може да го стори. Не бих казал, че между него и Обан съществува кой знае каква семейна привързаност.
— Престанете! — намеси се Кийрън. — И сам мога да говоря за себе си. Няма да го направя, Гуин. Не съм достоен да бъда крал.
— Не си достоен? — повтори Гуин. — Най-добрият от моите Ловци? Кийрън…
— Недей, Гуин — намеси се Марк. — Единствено той може да вземе това решение.
Гуин сложи шлема на главата си и се метна на гърба на Орион.
— Не те моля да го направиш, защото е най-доброто за теб, Кийрън — каза, свеждайки поглед от гърба на коня си. — Моля те да го направиш, защото това е най-доброто за царството на елфите.
Орион се издигна във въздуха. Вече в далечината, Тай и Кит нададоха възторжен вик, махайки на Гуин от земята.
— Гуин е полудял — каза Кийрън. — Аз не съм най-доброто за никое място.
Преди Марк да успее да отговори, телефонът на Кристина изпиука. Тя го вдигна и каза:
— Ема е. Магнус се оправя. — Лицето й грейна в усмивка, ярка като звезда. — Водата от езерото помага.
25
Мъртви ветрове
Слънчева светлина струеше в библиотеката през всеки възможен прозорец: те до един биха широко отворени. Образуваше квадрати по пода и оцветяваше масите в ярки ивици. Превръщаше косите на Марк и Хелън в бяло злато, а Джейс — в разрошена бронзова статуя, и караше котешките очи на Магнус да блестят като турмалин. Той се беше свил на дивана, блед, но изпълнен с енергия, и отпиваше с ярко оцветена сламка от кристална стъкленица, пълна с вода от езерото Лин.
Облягаше се на Алек, който се усмихваше до уши и го мъмреше да пие повече вода. На Ема й беше трудно да повярва, че човек може да прави и двете едновременно, но Алек явно имаше тренинг.
— От тази вода се напивам — оплака се Магнус. — И има ужасен вкус.
— Не съдържа никакъв алкохол. — Даяна изглеждаше уморена (нищо чудно, след пътуването й до Идрис и обратно), но овладяна, както винаги, облечена в ушита по мярка черна рокля. — Възможно е обаче да има лек халюциногенен ефект.