Кралица на въздух и мрак [bg]

— Наскоро един мъдър човек ме посъветва да не мълча за онова, което искам — каза Кийрън. — Желая те и те обичам, Кристина, така, както те желае и обича и Марк. Остани с нас.

Кристина не бе в състояние да помръдне. Отново си спомни първия път, когато ги беше видяла заедно. Желанието, което беше изпитала. Тогава си бе помислила, че иска нещо като онова, което те имат, че иска същата страст за себе си и някое неизвестно момче, чието лице не познаваше.

Ала много отдавна в сънищата й не се бе появявало лице, което да не принадлежи на Марк или Кийрън. Отдавна не си беше представяла как две очи с еднакъв цвят потъват в нейните. Не беше искала нещо подобно на онова, което имаха те: искала бе тях.

Погледна към Марк, който изглеждаше уловен между надежда и ужас.

— Кийрън — каза и гласът му потрепери. — Как може да я молиш за подобно нещо? Тя не е елф, никога вече няма да ни проговори…

— Вие сте тези, които ще ме изоставят. — Собственият й глас прозвуча чужд в ушите й. — Обичате се и си принадлежите. Ще ме изоставите и ще се върнете в земите на елфите.

Двамата я погледнаха с едно и също шокирано изражение.

— Никога няма да те оставим — каза Марк.

— Ще останем толкова близо до теб, колкото приливът е до брега. Никой от нас не иска нищо друго. — Кийрън протегна ръка. — Моля те, повярвай ни, Лейди на розите.

Няколкото крачки през пясъка и тревата на пустинята бяха най-дългите и най-кратките, които бе изминавала някога. Кийрън разпери ръце: Кристина отиде в прегръдките му и като вдигна лице, го целуна.

Горещината, сладостта и извивката на устните му под нейните едва не я повдигнаха във въздуха. Усмихваше се до устата й. Изричаше името й. Ръката му беше на кръста й и милваше леко извивката му с палец. Сякаш тя беше принцеса, той целуна опакото на пръстите й, докосвайки кокалчетата й с устни.

Сърцето на Кристина биеше с утроен ритъм, когато тя се обърна в прегръдките на Кийрън, с гръб към него. Той отметна косата от тила й и я целуна, карайки я да потрепери, докато протягаше ръце към Марк. Очите му искряха в синьо и златно, преливащи от желание за нея, за Кийрън, за тримата заедно.

Той я остави да го притегли и те се вплетоха в едно. Марк целуна устните й, докато Кристина се облягаше на гърдите на Кийрън, ръцете на Кийрън бяха в косата на Марк, спуснаха се по бузата, проследиха очертанията на ключицата му. Кристина никога не бе изпитвала такава любов, никога не я бяха прегръщали толкова силно.

В небето над тях изригна оглушителен шум… шум, който не чуваха за първи път, макар Кийрън и Марк да го познаваха най-добре.

Отдръпнаха се рязко един от друг, докато въздухът свистеше около тях. Небето се завихри от движение. Гриви и опашки се развяваха на вятъра, очи искряха в хиляди цветове, воини надаваха крясъци и рев, а насред всичко това имаше внушителен петнист черен кон, възседнат от мъж и жена, които поспряха, за да погледнат към земята под себе си, докато звукът на боен рог постепенно заглъхваше.