Кралица на въздух и мрак [bg]

— Не бих могла да го направя без Гуин. Нито без Кийрън. Феите ни помогнаха.

— Децата на Лилит ще бъдат задължени на Децата на Дворовете след този ден, Кийрън, кралски сине — каза Магнус, загледан настойчиво там, където очевидно мислеше, че се намира Кийрън.

— Речта ти си я биваше, Бейн — рече Джейс. — За съжаление, говориш на една поничка.

— Оценявам чувството. — Кийрън се беше изчервил при думите на Даяна и връхчетата на скулите му все още бяха розови. Контрастираше хубаво със синята му коса.

Даяна се прокашля.

— Отнесохме езерна вода и в земите, поразени от мора. Тя като че ли го спря, но земята си остана съсипана. Не знам дали някога ще се изцели.

— Според Теса ще престане да разболява магьосниците — обади се Кристина. — Земята завинаги ще остане белязана, но болестта няма да се разпространи повече.

— Видяхте ли нещо друго в Идрис? — попита Джулиън и Ема му хвърли кос поглед; причиняваше й болка да го погледне направо. — Нещо друго, което трябва да знаем?

Даяна завъртя замислено чашата в ръцете си.

— Идрис ми се стори… пуст и странен без долноземци в него. Част от магията му си е отишла. Брослинд без феи е просто гора. Сякаш част от душата на Идрис я няма.

— Хелън… — Ейлийн влетя, затръшвайки вратата зад себе си, беше разчорлена и притеснена. В ръката си държеше късче леко овъглена хартия. Огнено съобщение. Закова се на място, осъзнала колко хора се бяха събрали в библиотеката. — Току-що се чух с Мая в Ню Йорк. Тълпа ловци на сенки са се нахвърлили на групичка безвредни феи и са ги избили. Кейли Уайтуилоу е мъртва. — Гласът на Ейлийн беше обтегнат от напрежение.

— Как смеят? — Магнус се изпъна с яростно изражение и тръсна стъкленицата на масата. — Студеният мир не им беше достатъчен? Да прокудят долноземците, живеещи в Идрис от векове, не им беше достатъчно? Сега е ред на убийства?

— Магнус… — започна Алек, видимо разтревожен.

Син пламък изригна от ръцете на Магнус. Всички се дръпнаха рязко назад. Дру сграбчи Тави. Кийрън протегна ръка пред Кристина, за да я предпази, Марк стори същото. Никой не изглеждаше по-изненадан от Кристина.

Ема повдигна вежди насреща й от другата страна на масата. Кристина се изчерви, а Кийрън и Марк бързо отпуснаха ръце.

Синият пламък изчезна след миг; върху масата остана изгорена черна ивица, но нямаше други щети. Магнус сведе изненадано очи към ръцете си.

— Магията ти се завърна! — каза Клеъри.

Магнус й намигна.

— Някои твърдят, че никога не съм я губил, сладкишче.

— Не може да продължава така — заяви Джейс. — Това нападение е било разплата за нашата смърт.

— Трябва да съобщим на всички, че сме живи — съгласи се Клеъри. — Не можем да позволим имената ни да се превърнат в оръдие на отмъщение.

Около масата се надигна глъчка. Джейс изглеждаше така, сякаш му беше прилошало; Алек беше сложил ръка върху рамото му. Магнус изучаваше мрачно пръстите си, чиито връхчета все още бяха сини.