![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
Гуин и Даяна се бяха завърнали и не бяха сами.
Джулиън открай време смяташе, че ателието му (което някога бе принадлежало на майка му) е най-красивата стая в Института. През двете стъклени стени се виждаше всичко — океанът и пустинята; другите две бяха кремави и ярки от абстрактните картини на майка му.
Виждаше го и сега, ала не бе в състояние да го почувства. Каквото и да бе чувството, което гледката на нещо красиво събуждаше открай време в душата му на художник, вече го нямаше.
Без чувства — помисли си той — се стопявам, така, както царската вода31 стопява златото. Знаеше го, ала не можеше да почувства и това.
Да знаеш, че си отчаян, но да не си в състояние да почувстваш това отчаяние, бе странно усещане. Погледът му се плъзна по боите, които беше подредил около бялото платно, опънато върху островчето в средата. Синьо и златно, чернено и черно. Знаеше какво трябва да оформи с тях, но когато взе четката, се поколеба.
Художническите му инстинкти го бяха напуснали, всичко, което му казваше защо едно мацване с четката би било по-добро от друго, всичко, което свързваше нюанси на цветове с нюанси на значение. Синьото бе просто синьо. Зеленото бе зелено, независимо дали светло, или тъмно. Кървавочервеното и червеното на светофара бяха еднакви.
Ема ме избягва, мина му през ума. Мисълта не му причини болка, защото нищо не го правеше. Това бе просто факт. Спомни си желанието, което бе изпитал в стаята й предишната нощ, и остави четката. Странно бе да мисли за желание отделно от чувства: никога не беше желал някого, когото вече не бе обикнал. Никога не бе желал друг освен Ема.
Ала предишната нощ, докато тя беше в прегръдките му, му се беше сторило, че почти може да пробие приглушеността, която го обгръщаше, която го задушаваше с нищото си; сякаш огънят на копнежа по нея би могъл да я изгори и да го освободи.
По-добре, че тя го избягваше. Дори в това състояние, нуждата му от нея беше прекалено странна и твърде силна.
Нещо проблесна отвъд стъклото на прозореца и когато се приближи, Джулиън видя, че Гуин и Даяна бяха на поляната, заобиколени от неколцина от останалите: Кристина, Марк, Кийрън. Гуин тъкмо подаваше стъклен буркан на Алек, който го пое и се втурна през тревата към Института, летейки като една от стрелите си. Дру танцуваше нагоре-надолу с Тави, въртейки се в кръг. Ема прегърна Кристина, а после Марк. Гуин беше обвил ръка около Даяна, а тя облягаше глава на рамото му.
Облекчение заля Джулиън, кратко и хладно като плисната вода. Знаеше, че би трябвало да изпитва повече, да е обзет от щастие. Видя Тай и Кит, застанали малко встрани от другите. Тай бе отметнал глава назад, както правеше често, и сочеше към звездите.
Джулиън вдигна очи към небето, потъмняло от стотина летящи ездачи.
Марк ясно си даваше сметка за напрежението на Кийрън, когато Дивият лов започна да се приземява около тях, кацайки на тревата като пухчетата на глухарче, довеяни от вятъра.
Не че можеше да го вини. Самият той беше замаян от шока и последиците от желанието… онези мигове с Кристина и Кийрън край скалата вече му се струваха като трескав сън. Наистина ли се беше случило? Трябва да беше… Кристина приглаждаше косата си с бързи, нервни движения, устните й бяха все още зачервени от целувки. Марк побърза да погледне собствените си дрехи. Не беше сигурен, че не бе смъкнал ризата си и не я бе захвърлил в пустинята, заявявайки, че никога вече няма да се нуждае от ризи. Всичко му се струваше възможно.
Кийрън обаче се беше изпънал, надянал на лицето си маска, която Марк познаваше добре — същото изражение, което носеше винаги когато останалите от Лова му се подиграваха и го наричаха „принцче“. С течение на времето бе успял да си спечели уважението им и да защитава както себе си, така и Марк, ала не бе имал други приятели в Лова освен Марк… и може би Гуин, по неговия странен начин.
Марк обаче никога не бе успял да спечели уважението им. Или поне така вярваше. Докато очите му се плъзваха по групата мълчаливи Ловци, възседнали конете си, някои лица бяха познати, други — нови, видя, че го гледат по различен начин. Нямаше презрение в очите им, забелязали наскоро поставените Знаци по ръцете му, нефилимското облекло и колана с оръжия, пълен със серафимски ками.
31
Смес от азотна и солна киселина. — Б. пр.