Кралица на въздух и мрак [bg]

Бяха стигнали там, където тревата отстъпваше място на храсталаците на пустинята, океанът беше плътна синя ивица в далечината.

— Каза ли на Джейс? — попита Ема.

— Не. Не мога да го направя сега. Чувствам се толкова глупава и сякаш никога няма да ми прости… Освен това той трябва да се съсредоточи върху Алек и Магнус. Всички трябва да го направим. — Клеъри изрита едно камъче от пътя си. — От малка познавам Магнус. Когато го видях за първи път, издърпах опашката на котката му. Не знаех, че би могъл да ме превърне в жаба или в пощенска кутия, стига да беше поискал.

— Магнус ще се оправи — каза Ема, ала знаеше, че не звучи сигурна. Не би могла да бъде.

Гласът на Клеъри потрепери.

— Просто имам чувството, че ако изгубим магьосниците… ако Кохортата успее да насъска нефилимите и долноземците във война едни срещу други… тогава всичко, което съм направила някога, ще се окаже напразно. Всичко, от което се отказах през Тъмната война. Ще означава и че не съм герой. Никога не съм била.

Клеъри спря и се облегна на голям скален блок, същия, по който Тай обичаше да се катери. Очевидно се мъчеше да не заплаче. Ема я зяпна ужасена.

— Клеъри, ти си тази, която ме научи какво означава да си герой. Ти ми каза, че героите невинаги побеждават. Че понякога губят, но продължават да се борят.

— Мислех, че наистина съм продължила да се боря. Предполагам, си мислех, че съм победила.

— Аз бях в Туле — заяви Ема яростно. — Онзи свят бе такъв, защото ти не беше в него. Ти беше повратната точка, ти промени всичко. Без теб Себастиан щеше да спечели Тъмната война. Без теб толкова много хора щяха да са мъртви и толкова много добри неща завинаги щяха да са си отишли от света.

Клеъри си пое дълбоко дъх.

— Никога не преставаме да се борим, нали?

— Така мисля — отвърна Ема.

Клеъри се оттласна от скалния блок и те отново поеха по пътеката, лъкатушеща между храстите, наситено зелени и тебеширено лилави. Слънцето се беше спуснало ниско над хоризонта, позлатявайки пясъка на пустинята.

— В Туле — започна Ема, когато свиха зад ъгъла на Института — Джейс беше под влиянието на Себастиан. Има обаче нещо, което не ви казах в библиотеката. Себастиан успяваше да го контролира единствено защото беше излъгал за участието си в смъртта ти. Боеше се, че дори под влиянието на магия, колкото и силна да беше тя, Джейс никога не би му простил, задето е допуснал да пострадаш.

— И защо ми го казваш сега? — Клеъри й хвърли кос поглед.

— Защото Джейс би ти простил всичко. Кажи му, че си се държала ужасно, но си имала основателна причина, и го помоли да се ожени за теб.

Клеъри избухна в смях.

— Много романтично.

Ема се ухили.

— Това е просто моята идея за чувствата, които да вложиш. Самото предложение зависи от теб.