Кралица на въздух и мрак [bg]

Мама казваше, че вървиш с небесна походка, вдигнал поглед нагоре, сякаш се опитваш да зърнеш ангели в облаците. Спомняш ли си?

В твоя свят аз съм прах, аз съм предшествениците, спомените и надеждите, и мечтите ми — отишли за съграждането на Града от кости. В твоя свят аз съм късметлийката, защото не съм принудена да живея в един свят без теб. Ала в този свят аз съм ти. Аз съм осиротялата близначка. Така че мога да ти кажа това:

Когато близнакът ти напусне земята, където живееш, тя никога вече не се върти по същия начин: тежестта на душата му я няма и равновесието на всичко е нарушено. Светът се люлее под краката ти като неспокойно море. Не мога да ти кажа, че става по-лесно. Става обаче по-стабилно, научаваш се да живееш с новото люлеене на тази нова земя така, както моряците свикват с люшкането на кораба. Научаваш се. Кълна ти се.

Знам, че ти не си точно онзи Тай, когото имах в този свят, моят брилянтен, красив брат. Ала от Джулиън знам, че ти също си брилянтен и красив. Знам, че те обичат. Надявам се, че си щастлив. Заслужаваш го толкова много. Иска ми се да те попитам дали си спомняш начина, по който си шепнехме думи в мрака: звезда, близнак, стъкло. Никога обаче няма да науча отговора ти. Така че ще шепна на себе си, докато сгъвам това писмо, надявайки се, напук на всичко, че то ще стигне до теб. Шепна името ти, Тай. Шепна най-важното нещо:

Обичам те. Обичам те. Обичам те.