![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
— А последния път когато бяхме там, Хорас ни изпрати на самоубийствена мисия — изтъкна Ема. — Не мисля, че в Идрис ще бъдем в безопасност.
Беше отрезвяваща мисъл — Идрис беше родината им, на света не би трябвало да има по-безопасно място за ловците на сенки от него.
— Няма да отидем — съгласи се Хелън. — Не само, че не е безопасно, но би означавало да изоставим магьосниците на опустошението на заразата.
— Само че Джейс и Клеъри не могат да отидат при езерото Лин. — Черната коса на Алек стърчеше разрошена, пръстите му бяха стиснати в юмруци. — Всички Портали се следят.
— Ето защо не сте отишли призори — каза Ема, чудейки се колко ли дълго Клеъри и Джейс бяха седели тук, взирайки се в писмото с ужас.
— Все трябва да има някакъв начин. — Джейс гледаше Алек с отчаяние. — С Клеъри бихме могли да пътуваме по сушата или…
— Не можете — прекъсна го Ема. — Има неща от всичко това, които не разбирам, но едно мога да ви кажа със сигурност. Кохортата използва смъртта ви, за да получи онова, което иска. Ако отидете в Аликанте и те научат, ако до ушите им достигне дори само слух, ще сторят всичко по силите си, за да ви убият.
— Ема е права — рече Джулиън. — Трябва да продължат да вярват, че сте мъртви.
— В такъв случай ще отида аз — заяви Алек. — Клеъри може да ми отвори Портал близо до Идрис. Ще прекося границата пеша и…
— Алек, не. Магнус се нуждае от теб тук — каза Клеъри. — Освен това ти оглавяваш Долноземско-нефилимския съюз. Кохорта би дала всичко, за да те спипа.
Кийрън се изправи.
— Никой от вас не може да отиде. Онова, което не умеете, нефилими, е да пипате тънко. Ще препуснете в галоп в Идрис, навличайки катастрофа на всички ни. Междувременно елфите могат да се промъкнат в Идрис, бързи като сенки, и да ви донесат онова, от което се нуждаете.
— Елфите? — Джейс повдигна вежди. — Аз виждам един елф. Може би двама, ако броим половината от Хелън и половината от Марк.
Кийрън придоби подразнено изражение.
— На елфите им е забранено да стъпват в Идрис — обади се Алек. — Вероятно има магически бариери и сензори…
— В такъв случай не е ли истински късмет, че съществуват елфически жребци, които летят — рече Кийрън, — и ездачи, които ги яздят, и че аз съм един от тях?
— Доста грубичък начин да си предложиш помощта — отбеляза Джейс и уловил погледа на Клеъри, побърза да добави: — Но съм напълно съгласен. Какво предлагаш? Да отлетиш до Идрис и да донесеш вода?
Кийрън бе започнал да крачи напред-назад. Тъмната му коса беше придобила наситено син цвят, прошарена с бели нишки.
— Ще имате нужда от повече от един елф. Ще имате нужда от цял легион. Онези, които могат да влетят в Идрис, да наточат вода, да унищожат мора и да отнесат лек на всички магьосници по света. Имате нужда от Дивия лов.
— Ловът? — повтори Марк. — Дори и с Гуин като приятел на Даяна, не мисля, че Ловът би сторил това за нефилимите.
Кийрън се изпъна и за първи път Ема зърна баща му и стойката и в линията на челюстта му.
— Аз съм елфически принц и Ловец — заяви. — Убих краля на тъмните елфи със собствените си ръце. Вярвам, че ще го сторят заради мен.
На покрива Кит чуваше гласовете, долитащи откъм кухнята под него — повишени, трескави гласове. Не можеше обаче да различи какво казват.
— Писмо от Ливи — каза, обръщайки се, за да погледне Тай. Другото момче седеше на ръба на покрива, провесило крака. Кит ненавиждаше това колко близо беше готов да стигне до ръба на нещата Тай: понякога му се струваше, че Тай не притежава никакво чувство за пространствена заплаха, за реалността на онова, което щеше да се случи, ако паднеше. — Другата Ливи, в другата вселена.
Тай кимна. Прекалено дългата коса му влезе в очите и той я отметна нетърпеливо. Носеше бял пуловер с дупки в края на ръкавите, през които беше мушнал палци.
— Ема ми го даде. Питах се дали би искал да го прочетеш.
— Да — отвърна Кит, — бих искал.
Тай му протегна лекия плик и Кит го пое, поглеждайки името, надраскано отгоре му, Тиберий. Дали приличаше на почерка на Ливи? Не беше сигурен. Не помнеше да беше обръщал особено внимание на почерка й; знаеше, че започва да забравя звука на гласа й.
Лъчите на слънцето обливаха покрива и караха златния медальон на Тай да хвърля искри. Кит отвори писмото и зачете.
Тай, толкова пъти съм мислила за това какво бих ти казала, ако внезапно се появиш пред мен. Ако си вървях по улицата и ти изникнеше от нищото, крачещ до мен, както правеше винаги, напъхал ръце в джобовете си и отметнал глава назад.