Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Вие не направихте това, което ви помолих. Никога не сте се отнасяли към Хари като към собствен син. Той не е получил нищо освен пренебрежение и жестокост от вас. Единственото, което може да се каже, е, че е избегнал вредата, която сте нанесли на нещастното момче, седящо между вас.
Вуйчо Върнън и леля Петуния се огледаха инстинктивно, очаквайки да видят някой друг, освен Дъдли, който се беше притиснал към тях.
— Ние да сме се отнасяли погрешно с Дъдърс! Какво имате…? — започна вуйчо Върнън ядосано, но Дъмбълдор вдигна пръст за тишина, която настъпи сякаш вуйчо Върнън внезапно беше онемял.
— Магията, която бях създал преди 15 г. действа така, че Хари притежава силна защита, докато все още може да нарича тази къща свой дом. Колкото и нещастен да е бил тук, колкото и нежелан, колкото и зле да са се отнасяли с него, вие, най-накрая, доста неохотно, му дадохте стая. Магията ще престане да действа в момента, в който Хари стане на 17. С други думи, момента, в който става мъж. Моля само за това: да позволите на Хари да се върне в тази къща още един път преди седемнайсетия му рожден ден, което ще осигури, че защитата ще трае до този момент.
Никой от семейство Дърсли не каза нищо. Дъдли се мръщеше, сякаш се опитваше да се сети кога е бил възпитаван погрешно, вуйчо Върнън изглеждаше все едно нещо е заседнало в гърлото му, а леля Петуния беше странно пребледняла.
— Е, Хари… време е да тръгваме. — каза Дъмбълдор накрая, ставайки от фотьойла и оправяйки мантията си. — До нови срещи. — каза той на семейство Дърсли, които изглеждаха така, все едно ако това зависеше от тях, този момент щеше да се отлага завинаги. След като свали шапката си, той излезе от стаята.
— Чао. — каза Хари бързо и последва Дъмбълдор, който спря до куфара на Хари, върху който беше поставен кафеза на Хедуиг.
— Не искам да ни тежат. — каза Дъмбълдор като изваждаше пръчката си, — Ще ги изпратя в Хралупата, където ще ни изчакат. Все пак искам да вземеш мантията невидимка… за всеки случай.
Хари се опита да измъкне мантията с известно затруднение, стараейки се да не показва пред Дъмбълдор бъркотията в куфара си. Когато я натъпка в един вътрешен джоб на якето си, Дъмбълдор замахна с пръчката си и куфара, кафеза и Хедуиг изчезнаха. Тогава той отново замахна с пръчката си и вратата се отвори, разкривайки тъмнината отвън.
— А сега, Хари, нека да излезем навън в нощта и да проследим това смахнато, изкусително приключение.
4. Хорас Слъгхорн2
Въпреки че във всеки свой буден миг през последните няколко дни се бе надявал отчаяно Дъмбълдор наистина да дойде и да го вземе, Хари се почувства доста неловко, когато тръгнаха заедно по улица „Привит драйв“. Той никога преди не бе разговарял както трябва с директора извън „Хогуортс“, а там между тях обикновено стоеше писалището. Не спираше да му се натрапва и споменът за последната им среща лице в лице, а той значително засилваше стеснението на Хари — тогава той се беше скъсал да крещи, да не говорим за усилията му да потроши няколко от най-скъпоценните вещи на Дъмбълдор.
Дъмбълдор обаче изглеждаше напълно спокоен.
— Дръж пръчката си готова, Хари — весело каза той.
— Но аз мислех, че не ми е позволено да използвам магия извън училище, сър?
— Ако ни нападнат — отговори Дъмбълдор — аз ти позволявам за използваш всяко проклятие или контрапроклятие, за което се сетиш. Не мисля обаче, че си струва да се безпокоиш от нападение тази вечер.
— Защо не, сър?
— Ти си с мен — каза простичко Дъмбълдор. — Това е достатъчно, Хари.
На края на „Привит драйв“ той внезапно спря.
— Ти, разбира се, не си взел теста си по магипортиране — каза той.
— Не — каза Хари. — Мислех, че човек трябва да е на седемнайсет години?
— Така е — отвърна Дъмбълдор. — Тъй че просто ще трябва да се държиш много здраво за ръката ми. За лявата, ако нямаш нищо против — както забеляза, ръката, с която държа пръчката, е малко крехка в момента.
Хари се вкопчи в предложената му от Дъмбълдор ръка.
— Много добре — каза Дъмбълдор. — Е, да тръгваме.
Хари усети ръката на Дъмбълдор да му се измъква и се вкопчи в нея с удвоена сила; след това стана тъмно; нещо го притискаше много силно от всички страни; не можеше да диша, железни окови стягаха гърдите му; очните му ябълки потъваха навътре в главата; тъпанчетата му хлътваха все по-надълбоко в черепа му и тогава…
Той пое жадно голяма глътка от студения нощен въздух и отвори сълзящите си очи. Чувстваше се така, сякаш го бяха прекарали през много тесен гумен маркуч. Едва след няколко секунди си даде сметка, че улица „Привит драйв“ беше изчезнала. С Дъмбълдор стояха на нещо като безлюден селски площад, в средата на който имаше стар войнишки паметник и няколко пейки. Когато съзнанието му догони усещанията, Хари разбра, че току-що се е магипортирал за пръв път в живота си.
2
Слъгхорн = рог на плужек (англ.) — бел. пр.