По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
Мат спеше до нея. Даваше си сметка, че се е влюбила в него като глупачка. Беше изхвърлила зад борда всички предразсъдъци и съображения. Беше зарязала всякаква предпазливост — и ето той лежи до нея, след като се бяха любили.
Внимателно, за да не го събуди, Сара се надигна от постелята. После покри отново тялото му със завивката. Потисна желанието си да го събуди с целувка. Отиде в кабината за управление и провери навигационните прибори. Трябваше най-накрая да събере мислите си. В съседство с „Бет“ се поклащаха другите рибарски лодки. В сутрешния полумрак на палубите им се различава фигури. Настрои радиостанцията на честотата, на която предаваха прогнозата за времето, и се вслуша в почти неразбираемия глас на далечния говорител. Накрая разбра, че се очаква влошаване на времето. Това се потвърждаваше от някои едва доловими признаци, достъпни само за опитния моряк — въздухът беше неподвижен, а върховете на вълните — заоблени. Сърцето й се сви. Все пак запази спокойствие, взе микрофона и се обади на един познат, който ловеше риба на запад от тях, за да обменят информация.
След това се върна в каютата и напълни една тенджера със студена вода.
— Какво става? — Мат отвори очи и погледна разтревожен как Сара сипва овесени ядки в тенджерата на котлона. — Изглеждаш много сериозна.
— Наближава буря. Трябва да се връщаме обратно колкото се може по-бързо. Изяж нещо топло, докато все още имаме време!
Доля мляко, после раздели ястието на две порции и сложи едната на масата пред него.
— Обличай се! Ще имаме много работа.
Той навлече панталоните и пуловера си, след което я последва на палубата, като държеше в ръка чинията с кашата.
— Още не си ми обяснила защо… — поколеба се.
— Защо изглеждам толкова сериозна ли? — Сара започна да навива веригата на котвата и се загледа угрижено в небето.
— По-скоро разстроена — Мат остави чинията и се зае да й помага.
— Трябва да се връщаме, а трюмът не е пълен. Това е, което не ми харесва.
Мат я следваше навсякъде и се опитваше да й помага. Накрая взе да я дразни.
По вълните се появиха гребени. Те потеглиха обратно и скоро на хоризонта се появиха жадуваните светлини. Кога най-сетне щяха да са у дома? Радиостанцията пращеше, а делтата на Куус Ривър бе сравнително близо. Но по време на буря щеше да им се стори доста далече.
— Мат, защо не отидеш в каютата?
— Това заповед ли е или просто молба на една еманципирана жена?
— И двете! — Сара махна към лодката, която беше най-близо до тях. — Трябва да върна „Бет“ в пристанището, преди да се е оттеглил приливът. Ако останем след това в открито море, ще си имаме неприятности. Освен това, майка ми и Енджи ще се тревожат.
— Значи се връщаме. Не се притеснявай, и аз съм преживял няколко бури — той я прегърна през раменете и се опита да я успокои.
Сара го погледна почти съчувствено.
— Да, на „Карена“! За нея това сигурно не е проблем. Но „Бет“ е само една тежка рибарска лодка и това съществено усложнява нещата. Още повече, че трюмът е само наполовина пълен. Това тук не е игра, Мат. Това е истинският живот. Такъв, какъвто съм си го направила. По-добре върви в каютата. И без това сега не можеш да ми помогнеш. Не мога да внимавам и за тебе.
Вълните станаха по-големи. Мат се взира известно време в очите й. Стисна яростно зъби и с мъка сдържа ругатнята, която напираше в устата му. Рязко се извърна и слезе в каютата, като остави Сара на клатушкащата се палуба.
Тя избърса водата от лицето си и се зае за работа.
Кормилната плоскост изплющя, когато една висока вълна се удари в борда. Сара с мъка удържа „Бет“ в курса. Кормилото в ръцете й беше студено и хлъзгаво. Стисна го здраво и прецени на око разстоянието до брега.
Времето се влошаваше все повече. Тя въздъхна дълбоко. Като че ли не й бяха достатъчни собствените си финансови проблеми и обърканите й чувства към Мат Ейндриън.
Чу го да дрънчи с приборите долу. Беше се заел да чисти масата. Знаеше, че го е обидила много. Тревожеше се за големите водовъртежи, които се образуваха в тези условия и можеха да им попречат да достигнат пристанището. Сара наблюдаваше клатушкащите се силуети на другите лодки на фона на разразяващата се буря и й се прииска близостта на Мат. Той като че усети тревогата й доближи се и погали къдриците й докато тя се взираше през люка.
— Май е по-спокойно — забеляза той, като посочи една зелена лодка, която държеше курс силно наляво, където вълните сякаш бяха по-малки.
— Не мисля. Гледай внимателно голямата червена лодка отпред. Джим Питърс — нейният капитан винаги избира най-безопасния път при буря.