Приказки за чудатите [bg]

— Една от вас не е като другите — рекла тя — и именно към тази млада жена искам да се обърна. Ти си едновременно птица и човек. Аз съм прокълната и благословена със същата способност и много бих искала да поговоря с теб.

Странната гледка на говореща птичи език жена предизвикала фурор сред птиците по клоните, а след това Имини чула плясък на криле. След още няколко минути иззад едно дърво се показала младата жена. Имала тъмна, смугла кожа и късо подстригана коса, а лицето и тялото ѝ били крехки и изящни, с птичи черти. Била облечена с кожи, които да я предпазват от студа.

— Разбираш ли ме, като говоря? — попитала Имини на английски. Младата жена кимнала развълнувано. „Малко“ — изглежда, казвала тя.

— А можеш ли да говориш човешки? — продължила Имини.

— Си, ун поко — отвърнала жената.

Имини познала, че езикът е човешки, но не разбирала думите. Вероятно младата жена била от някой мигриращ клан и била научила този език другаде.

— Аз се казвам Имини — посочила гърдите си тя. — А ти?

Младата жена се покашляла, сетне изкрякала на керкенезки.

— Добре, засега ще те наричам госпожица Керкенез. — И така, госпожице Керкенез, имам към теб един важен въпрос. Някога да си накарвала нещо да се случи… повече от веднъж?

Тя описала кръг във въздуха с пръст, надявайки се, че младата жена ще я разбере.

Госпожица Керкенез пристъпила напред с разширени очи. Точно в този момент от близкото дърво се посипал сняг и тя махнала с ръка, карайки го да изчезне от земята и да падне за втори път от дървото.

— Да! — провикнала се Имини. — И ти можеш да го правиш. — После тя също махнала с ръка и повторила момента, а госпожица Керкенез зяпнала от почуда.

Двете изтичали засмени една към друга, като всяка говорела възбудено на език, който другата почти не разбирала. Керкенезите по дърветата също изпаднали в празнично настроение и тъй като вече се досетили, че Имини е приятел, те се спуснали и запърхали радостно около тях.

Неописуемо било облекчението, което Имини почувствала. Макар да била чудата сред чудати, сега вече знаела, че не е сама. Имало и други като нея, което означавало, че — може би — чудатата общност ще се превърне в по-безопасно и сигурно място и вече няма да бъде управлявана от прищевките на късогледи и горделиви мъже. Имала съвсем бегла представа каква може да е тази нова общност, но си давала сметка, че откриването на госпожица Керкенез е важна стъпка към нея. Двете продължили да разговарят с ограничения брой думи, с които разполагали общо, още близо половин час и към края госпожица Керкенез се съгласила да придружи Имини до примката.