Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Да. — каза Хари с облекчение, — Да, това ще направя. Крийчър, искам да отидеш да работиш в кухнята на Хогуортс с другите домашни духчета.

Крийчър, който лежеше по гръб с вдигнати във въздуха ръце и крака, изгледа Хари от главата до петите с голяма омраза и с още едно шумно пукване изчезна.

— Добре, — каза Дъмбълдор, — остана още въпроса за хипогрифа Бъкбийк. Хагрид се грижеше за него, откакто Сириус умря, но Бъкбийк е вече твой и ако искаш да направиш други разпореждания…

— Не. — каза Хари веднага, — Бъкбийк може да остане при Хагрид. Мисля, че така ще му е по-добре.

— Хагрид ще бъде очарован. — каза Дъмбълдор, усмихвайки се, — Той беше много развълнуван, когато видя отново Бъкбийк. Между другото, решихме, в интерес на безопасността на Бъкбийк, да го прекръстим на Уидъруинг1, макар че се съмнявам Министерството да познае хипогрифа, който някога бяха осъдили на смърт. А сега, Хари, готов ли е куфарът ти?

— Ъ…

— Съмнявал си се, че ще се появя. — предположи Дъмбълдор проницателно.

— Ще отида и… ъ… ще го дооправя. — каза Хари бързо, прибирайки падналите телескоп и маратонки.

Трябваха му малко повече от 10 минути, за да опакова това, от което се нуждаеше най-много. Най-после успя да извади мантията невидимка от изпод леглото, затвори шишенцето с мастило, което променя цвета си, и натисна капака на куфара да се затвори върху котела. После с куфара в една ръка и кафеза на Хедуиг — в друга, той слезе долу.

Беше разочарован, че Дъмбълдор не го чакаше в коридора, което значеше, че трябва да се върне във всекидневната.

Всички мълчаха. Дъмбълдор си тананикаше тихичко, очевидно съвсем необезпокояван, но атмосферата беше нажежена и Хари не посмя да погледне семейство Дърсли, когато каза:

— Професоре, готов съм.

— Добре. — каза Дъмбълдор, — Тогава остава още едно последно нещо.

Той се обърна към семейство Дърсли още веднъж.

— Както без съмнение сте наясно, Хари ще стане пълнолетен след година…

— Не. — каза Петуния проговаряйки за първи път, откакто Дъмбълдор беше влязъл.

— Моля? — каза Дъмбълдор учтиво.

— Не, няма. Той е с един месец по-малък от Дъдли, а Дъдли ще стане на 18 годината след следващата.

— Аха. — каза Дъмбълдор любезно, — но в магьосническия свят ставаме пълнолетни на 17.

— Абсурд. — измърмори вуйчо Върнън, но Дъмбълдор не му обърна внимание.

— Както вече знаете, магьосникът, наречен Лорд Волдемор, се е завърнал в тази страна. Магьосническата общност сега е в състояние на открита война. Хари, когото Лорд Волдемор се беше опитал да убие много пъти, сега е в още по-голяма опасност в сравнение с деня, в който го оставих пред прага на вратата ви преди 15 години с писмо, в което се обясняваше за убийството на родителите му и се изразяваше надеждата, че ще се грижите за него като за собствен син.

Дъмбълдор направи пауза и макар че гласът му звучеше безгрижен и спокоен и той да не показваше никакъв признак на ярост, Хари усети, че излъчва студенина и забеляза, че семейство Дърсли се бяха приближили плътно един до друг.