По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
— Някаква компания от Сиатъл спечели деветдесет хиляди долара от една-единствена подобна сделка. Траулерите са собственост на американски компании. Ловят риба с огромни мрежи от голяма дълбочина. Понеже в Щатите не им купуват продукцията, носят рибата на руски кораби. Оттам отива за Африка и Азия.
Той отпи замислено от кафето си.
— Изглежда много добре. Почти като нашето сътрудничество с тебе.
— Какво искаш да кажеш?
— Нали в началото бяхме почти врагове, а пък после започнахме да работим заедно и след това…
Млъкна и се ухили заговорнически. Тя го заплаши пръст.
— Сравнението не е много подходящо.
— Аз все още искам да купя „Бет“, Сара. След като работих на нея, вече знам, че ще се оправя.
Усмивката изчезна от лицето й.
— „Бет“ не е за продан: Обещах да ти намеря друга също толкова добра лодка. С лиценз за риболов. Готова съм даже да открадна някоя.
— Няма нужда да крадеш, Сара. Трябва само да промениш мнението си.
Последва го намръщена в кабината за управление. Твърдоглавието му я ядосваше.
— Защо не зарежеш тази тема най-накрая?
По време на вечерята мълчаха. Сара беше седнала на външния край на скамейката, колкото се може по-далече от него. Беше му сърдита. Гледаше го с какъв апетит яде и това също я ядосваше. Накрая отиде до печката и сложи да се топли канчето с вода.
— Сара, защо да не направим като руските и американските риболовци? Те се разбират добре, макар че между тях има планини от идеология и предразсъдъци. Ние сме къде-къде по-близо един до друг, нали? — чу гласа му зад гърба си.
Стисна с две ръце ръба на мивката.
— Те поне не си вземат корабите.
— Сара, няма да ти вземам „Бет“. Искам да я купя — Пристъпи към нея и обви раменете й с ръце. — Тебе те имам просто така, но за „Бет“ ще си платя.
Освободи се от прегръдката му и се обърна.
— Ще бъде много скъпа за тебе. А и аз няма да ти изляза евтино!
— Ти си ми един подарък от боговете, скъпа, — думите му прозвучаха тихо.
Тя тръсна енергично глава:
— Невъзможен си! И не съм ти „скъпа“!
— Ето още един въпрос, по който сме на различно мнение.
Приближи се и закри устните й с ръка. Сара се помъчи да се освободи, но той я държеше здраво и накрая тя е предаде. С едната ръка я притискаше към себе си, а с другата я галеше по косата.
Сара се почувства слаба и безпомощна. Спомените от миналата нощ я завладяха. Мат я взе на ръце и я занесе до леглото, остана без дъх от целувките му.
— И тъй, ти си моят малък подарък. Сега ще те разопаковам…
Зелените й очи блеснаха. Сложи ръце на гърдите му.
— Няма да можеш!
— Напротив — хвана ръцете й и започна да ги извива назад. — Спомняш ли си за снощи?
Тя се съпротивляваше като дива котка, но забеляза, че това му доставя удоволствие. Накрая остана да лежи тихо под него.
С треперещи пръсти разкопча блузата й.
— Целуни ме, Сара! — промълви Мат тихичко.
Погледът й попадна върху лавицата за книги, закрепена на стената. Помъчи се да преодолее нарастващата възбуда, предизвикана от близостта на Мат. Усети топлата му ръка върху гърдите си. Неволно въздъхна и се обърна към него.
— Не искам да упражнявам насилие — шепнеше той до ухото й.
Всяко негово докосване я караше да изтръпва. Внезапно прекрати съпротивата си. Обви врата му и го привлече към себе си. Той изпъшка от удоволствие и зарови лице в косите й.
Прегръщаха се дълго и задъхано. Под топлите завивки Сара се чувстваше сигурна и защитена.
— Просто ме подлудяваш, красавице… — дъхът му галеше страните й.
— Внимавай да не ти омекнат коленете.
— Стига другите ми работи да не омекнат — ръката му се пъхна под завивката и се плъзна по хълбока й. Сара се притисна по-плътно до тялото му. Сякаш двамата винаги си бяха принадлежали. Беше загубила представа за времето. Единственото й желание бе да се наслаждава на всеки миг, прекаран с него.
Устните им се сляха. Забравиха умората от деня. Топлите завивки вече не им бяха нужни.
Когато Сара се събуди на зазоряване, отново си даде въпроса, в каква авантюра се беше впуснала.
Мат все още искаше да купи „Бети“. Вършеше й работа, учеше се с лекота и бе наистина отличен партньор. Беше готов да изпълни всяко нейно нареждане и го вършеше прецизно. Беше направо невероятно, колко бързо свикна с примитивните условия за живот на борда. Е, притежател на яхта като „Карена“ сигурно не изкарва парите си с тежка физическа работа.
„Дали ще разправя после някому какво се случи между нас“? При тази мисъл кожата й настръхна. Винаги беше старала да се държи коректно и да не става обект на клюки.
„Чарлстън е малък град, а Куус Бей си е направо село. Какво ще кажат хората за една вдовица, която излиза в морето с непознат?“ Потрепери, макар че чувстваше топлината на тялото му.