![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
На Кит му се струваше странно, че някой ще иска да го защитава само заради фамилията му.
— Окей, но защо ни помагаш с магията?
— Защото обещах да те защитя и ще го направя. Твоят Тай е твърдоглав като всички от рода Блекторн, а ти си дори още по-твърдоглав. Ако не ви помогна, някой друг щеше да го направи, някой, когото няма да го е грижа, ако и двамата пострадате. И не, не съм казал на никого.
— Мнозина от другите магьосници са болни — рече Кит, осъзнал, че именно това изглеждаше странно у Шейд; той изобщо не изглеждаше болен.
— И може би аз също ще се разболея, ала винаги ще съществуват безскрупулни хора, които умеят да използват магия… Защо си ме зяпнал по този начин, момче?
— Предполагам, си мислех, че не знаеш, че откриха лек за болестта сред магьосниците — отвърна Кит. — В Института.
За първи път, откакто го познаваше, види Шейд да придобива искрено изненадано изражение.
— Нефилимите? Открили са лек за магьосническата болест?
Кит се върна към деня, когато за първи път му бяха казали за ловците на сенки. Не като за хора, а като армия фанатици, изпълнени с морално превъзходство. Сякаш до един бяха като Хорас Диърборн и никой не беше като Джулиън Блекторн или Кристина Росалес. Или като Алек Лайтууд, държащ търпеливо чаша вода със сламка, така че болното му гадже магьосник да може да пие.
— Да — отвърна Кит. — Джейс и Клеъри ще го набавят. Ще се погрижа да получиш доза.
Лицето на Шейд се разкриви и той се извърна, така че Кит да не може да види изражението му.
— Щом настояваш — рече рязко. — Но се постарай Катарина Лос да го получи първа, както и Магнус Бейн. Аз имам известни защити. Ще бъда добре още дълго занапред.
— Магнус пръв ще го получи, не се тревожи — увери го Кит. — Той е в Института.
При тези думи Шейд се обърна рязко към него.
— Магнус е тук? — Вдигна поглед към Института, който грееше като легендарен замък върху хълм. — Когато се оправи, кажи му, че съм тук. Поздрави го от Рейгнър.
Рейгнър Шейд? Каквато и сила да благославяше хората с хубави имена, определено беше прескочила този злощастник, помисли си Кит, докато се обръщаше, за да поеме обратно по пътеката, отвеждаща от плажа към магистралата. Пясъкът се простираше пред него в искрящ полумесец, приливната ивица беше посребрена.
— Кристофър — повика го Шейд и Кит спря, изненадан от звука на името, с което почти никога не се обръщаха към него. — Баща ти… — започна Шейд и се поколеба. — Баща ти не беше Херондейл.
Кит се вкамени. За миг го обзе внезапен ужас, че всичко е било грешка, не беше ловец на сенки, мястото му не беше тук, щяха да го отделят от всичко това, от Тай, от останалите…
— Майка ти — продължи Шейд. — Тя беше Херондейл. При това наистина необикновен Херондейл. Хубаво ще е да научиш повече за нея.
Облекчение разтърси Кит. Едва няколко седмици по-рано би се зарадвал да научи, че не е нефилим. Сега това му се струваше най-ужасната съдба, която би могъл да си представи.
— Как се е казвала? — попита. — Шейд! Как се е казвала майка ми?
Ала магьосникът беше скочил от скалата и се отдалечаваше, звукът на вълните и прилива погълна думите на Кит и той не се обърна.
Кукли убийци, зловещи дърводелци, безоки призраци и гробища, потънали в мъгла. Дру би изредила всичко това в списъка с любимите си неща от „Замръзнал страх“, ала те като че ли не събуждаха особен интерес у Кийрън, който се беше опънал в другия край на дивана, загледан потиснато пред себе си дори когато на екрана някой викаше.
— Това е любимата ми част — каза Дру. Половината от ума й беше заета с това да похапва пуканки, а другата с това да се чуди дали Кийрън си се представя на друго, по-спокойно място, може би на плажа. Не беше съвсем сигурна как се беше озовала с него след срещата, просто те като че ли бяха единствените двама, на които не беше възложена никаква задача. Тя се беше спасила в тази стая и няколко мига по-късно Кийрън се беше появил, тръшнал се бе на дивана и бе взел календара с пухкави котки, който някой (е, добре де, тя) беше оставил да се търкаля наоколо. — Частта, където стъпва върху вуду кукличката и изригва в кръв и…
— Този начин на отбелязване на изминалото време е същинско чудо — рече Кийрън. — Когато приключиш с едно коте, идва ред на друго. До следващото зимно равноденствие, ще си видял цели дванайсет котета! Едно от тях е в чаша!