Кралица на въздух и мрак [bg]

Ема седеше до Кристина на бюрото и изпиваше гледката с очи. Стените бяха от стъкло и през тях тя виждаше океана от едната страна и планините — от другата. Имаше чувството, че й бяха върнали цветовете на света след мрака на Туле. Морето сякаш беше в синьо и сребристо, в златно и зелено. Пустинята също — тя грееше в яркозелено, в приглушено червеникаво на пясъка и пръстта си и с плътни лилави сенки между хълмовете.

Кристина извади от джоба си малка стъкленица, направена от дебело синьо стъкло. Отвори я и я поднесе към светлината.

Нищо не се случи. Ема й хвърли кос поглед.

— Винаги отнема малко време — успокои я Кристина.

— Чух те в Двора на тъмните елфи — рече Ема. — Каза, че не са лей-линиите… че е морът. Ти го разгада, нали? Причината за болестта сред магьосниците.

Кристина завъртя стъкленицата.

— Подозирах го, но не бях напълно сигурна. Знаех, че заразата в Брослинд е същата като тази в царството на феите, но когато осъзнах, че кралят е причината и за двете, че иска да отрови нашия свят… тогава се досетих, че може би именно това разболява магьосниците.

— И Катарина знае?

— Казах й още щом се прибрахме. Обеща, че ще провери…

От стъкленицата започна да излиза пушек, сиво-бял и матов. Бавно се оформи леко разкривена сцена, трептяща по крайчетата. Теса в широка синя рокля, зад нея ясно се виждаше каменна стена.

— Теса? — каза Ема.

— Теса! — рече Кристина. — Катарина там ли е?

Теса опита да се усмихне, но усмивката й потрепери.

— Тази нощ Катарина потъна в сън, от който все още не сме успели да я събудим. Тя е… много болна.

Кристина измърмори нещо съчувствено. Ема не бе в състояние да откъсне очи от Теса. Изглеждаше толкова различно — не по-стара или по-млада, а по-жива. До този миг не беше осъзнала колко притъпени бяха изглеждали емоциите на Теса от Туле, сякаш много отдавна се бе отказала от тях.

А тази Теса, спомни си Ема, беше бременна. Все още не й личеше, макар че, докато говореше, бе отпуснала леко закрилнически ръка върху корема си.

— Преди да изпадне в безсъзнание, каза, че според нея Кристина е права за заразата. Разполагаме с няколко проби и ги изучаваме, но се боя, че няма да успеем навреме, за да спасим Магнус и Катарина… и мнозина други.

Очите й блестяха от сълзи.

Ема скочи на крака, за да я успокои.

— Мисля, че е възможно да имаме отговор.