Кралица на въздух и мрак [bg]

— Точно колко кафе си изпила? — попита Ема, докато вдигаше косата си високо и я връзваше с жълта лента на маргаритки.

— Това ми е третото. Чувствам се като колибри. — Кристина размаха чашата и тръгна до нея, докато Ема отиваше към кухнята. — Ема, трябва да поговоря с теб.

— Защо? — попита Ема предпазливо.

— Любовният ми живот е същинска катастрофа. Qué lío.29

— А, добре — рече Ема. — Боях се, че ще бъде нещо, свързано с политика.

Кристина придоби трагичен вид.

— Целунах Кийрън.

— Какво? Къде? — попита Ема и замалко да падне по стълбите.

— В царството на феите — проплака Кристина.

— Всъщност имах предвид, по бузата или къде?

— Не — отвърна Кристина. — Истинска целувка. По устата.

— Как беше?

Ема изгаряше от интерес. Не можеше да си представи да целуне Кийрън. Той винаги й се струваше толкова студен и далечен. Несъмнено беше красив, но по начин, по който бе красива някоя статуя, не човешко същество.

Червенина се разля по лицето и шията на Кристина.

— Беше прекрасно — отвърна със слабичко гласче. — Беше нежен и сякаш наистина го беше грижа за мен.

Това бе дори още по-странно. Само че, чувстваше Ема, важното бе да подкрепи Кристина. Естествено, би предпочела Кристина да бъде с Марк, но той напоследък само се мотаеше, пък и онази обвързваща магия…

— Е — каза, — това, което се случи в царството на феите, си остава в царството на феите, нали?

— Ако имаш предвид, че не бива да казвам на Марк, той знае. И ако ме попиташ дали искам да бъда единствено с Марк, не мога да ти отговоря и на този въпрос. Не знам какво искам.

— Ами онова, което Марк и Кийрън изпитват един към друг? Все още ли е романтично?

— Мисля, че се обичат по начин, който не мога да докосна — отвърна Кристина и в гласа й имаше тъга, от която на Ема й се прииска да се закове на място насред коридора и да обвие ръце около нея.

Само че вече бяха стигнали до кухнята, която се оказа претъпкана с хора. Ема усети мирис на кафе, но не и на готвеща се храна. Масата беше празна, печката — студена. Джулиън и Хелън, както и Марк и Кийрън се бяха скупчили около масата, на която седяха Клеъри и Джейс, и всички се взираха невярващо в официален на вид лист хартия.

Ема се закова на място; до нея, очите на Кристина се разшириха.

— Мислехме… Да не би вече да бяхте в Идрис и да се върнахте? Мислех, че ще тръгнете призори? — каза Ема.

Джейс вдигна очи.

— Никъде не сме ходили — отвърна той.

Клеъри все още се взираше в листа в ръцете си, лицето й беше пребледняло и поразено.

— Проблем ли изскочи? — попита Ема разтревожено.

— И така може да се каже. — Тонът на Джейс беше лековат, ала очите му бяха буреносни. Той потупа листа. — Съобщение от Клейва. Според него двамата с Клеъри сме мъртви.