Кралица на въздух и мрак [bg]

Трудно бе да прецени от колко време бяха в затвора на Гард. Чуваха единствено неясен шепот откъм другите килии. Дебелите каменни стени нарочно заглушаваха шумовете, та затворниците да не могат да разговарят помежду си. Не беше виждал отново и Зара. Единствените, които идваха в килията им, бяха стражите (облечени в тъмносините и златисти униформи на охраната на Гард), които им носеха храна.

Понякога Диего ги молеше да му донесат стили или лекарства за брат му, но те не му обръщаха внимание. Мислеше си с горчивина, че бе съвсем в стила на Диърборн да се погрижи стражите в Гард да са предани на каузата на Кохортата.

Хайме се размърда неспокойно върху купчината дрехи и слама, от които Диего бе успял да пригоди някакво подобие на легло. Беше използвал и собствения си пуловер за него и сега зъзнеше по тениска. Въпреки това му се искаше да може да направи повече. Хайме беше зачервен, кожата му беше обтегната и лъснала от високата температура.

— Кълна се, че я видях снощи — промълви той.

— Кого? — Диего седеше, облегнал гръб на студената каменна стена, достатъчно близо до брат си, за да го докосне, ако се наложи. — Зара?

Очите на Хайме бяха затворени.

— Консула. Носеше официалните си одежди. Погледна ме и поклати глава. Сякаш мислеше, че не би трябвало да съм тук.

Наистина не би трябвало. Ти си едва на седемнайсет. Диего бе направил каквото бе могъл, за да почисти раните на брат си, след като Зара го беше хвърлила в килията. Повечето бяха повърхностни порязвания, а два от пръстите му бяха счупени… ала на рамото му имаше дълбока, опасна рана, която през последните няколко дни се беше подула и почервеняла. Диего беше изпълнен с безсилна ярост — ловците на сенки не умираха от инфекции. Те се лекуваха с помощта на иратце или загиваха славно на бойното поле. Не и така — от треска, в легло от парцали и слама.

Хайме се усмихна с кривата си усмивка.

— Недей да ме съжаляваш. Ти извади късата клечка. Аз обикалях по света с Етернидад. Ти трябваше да ухажваш Зара.

— Хайме…

Хайме се изкашля хрипливо.

— Надявам се, че си приложил един от знаменитите си ходове, като например да й спечелиш голяма плюшена играчка на някой панаир.

— Хайме, трябва да бъдем сериозни.

Големите тъмни очи на Хайме се отвориха.

— Предсмъртното ми желание е да не бъда сериозен.

Диего се изпъна сърдито.

— Ти не умираш! И трябва да поговорим за Кристина.

Това привлече вниманието на Хайме и той седна с усилие.

— Мислех за това. Зара не знае, че Етернидад е у нея… и няма причина да научи.

— Бихме могли да се опитаме да открием начин да предупредим Кристина. Да й кажем да се отърве от Етернидад… да го даде на някого… така ще си спечели преднина…

— Не. — Очите на Хайме горяха от треската. — В никакъв случай. Ако кажем на Зара, че Етернидад е у Кристина, тя ще я изтезава, за да се сдобие с информация така, както изтезава мен. Дори ако Етернидад е на дъното на океана, Зара няма да я е грижа, ще изтезава Кристина въпреки това. Зара не бива да научи у кого е.