Кралица на въздух и мрак [bg]

А страхът беше полезен. Страхът можеше да послужи, за да се сдобиеш с още власт. А властта беше единственото, за което Мануел го беше грижа.

— Чухме ли нещо от Лосанджелиския институт? — попита Хорас, излегнат зад голямото си писалище. — От царството на феите научихме, че Блекторновци и спътниците им са се завърнали у дома. Ала какво знаят?

Какво знаят? Хорас и Чара си бяха задавали този въпрос, откакто им бяха върнали тялото на Дейн, почти напълно разчленено. Дейн беше глупак — да се измъкне от лагера на Обан посред нощ, за да търси славата на това сам да сложи ръка на Черната книга. (Освен това беше взел медальона, който не позволяваше на времето да им се изплъзна, което означаваше, че когато се прибра в Идрис, Мануел бе установил, че е изгубил ден-два). Мануел подозираше, че под следите от зъбите на келпито върху тялото на Дейн се крие рана от дълъг меч, но не го спомена пред двамата Диърборн. Те виждаха онова, което искаха да видят, и ако Ема и Джулиън знаеха, че Хорас бе изпратил убиец по следите им, то нямаше да има значение още дълго.

— Ами Клеъри и Джейс? — помита той. — Със сигурност знаят, че са изчезнали в Портала към Туле. Би било невъзможно да ги върнем обаче. Мина време, Порталът се затвори, а Обан ме увери, че Туле е смъртоносно място. Досега вече трябва да са се превърнали в кости, избеляващи в пясъка на един друг свят.

— Блекторновци и онази Ема няма да се осмелят да кажат нищичко против нас — намеси се Зара. — Нали знаем тайната им. — Тя докосна дръжката на Кортана. — Освен това нищо от притежанията им няма да бъде тяхно още дълго, нито дори Институтът. Още неколцина други може да ни се опълчат: Мексико Сити, Буенос Айрес, Мумбай. Ала ще се справим с всички тях.

Зара също беше напълно отдадена на каузата, помисли си Мануел с известна доза отвращение. Тя беше досадна и отегчителна и той никога не беше вярвал, че Диего Росио Росалес вижда нещо в нея, и изглежда, че беше прав. Подозираше, че Диего чезне в някоя килия, колкото, защото беше помогнал на някакъв елфически идиот да избяга от Сколоманса, толкова и защото беше отхвърлил Зара.

Хорас се обърна към Мануел.

— Ами твоята част във всичко това, Вилялобос?

— Всичко върви по план. Силите на тъмните елфи се обединяват под властта на крал Обан. Когато стигнат до стените на Аликанте, ще излезем навън, възседнали коне, за да им покажем готовността си да преговаряме на Нетленните поля. Ще се погрижим всички ловци на сенки в Аликанте да ни видят. След това представленийце ще се изправим пред Съвета и ще заявим, че феите са се предали. На Студения мир ще бъде сложен край и в замяна на готовността им да ни помогнат всички входове към земите на елфите ще бъдат затворени с магия и те ще бъдат недостъпни за ловците на сенки.

— Много добре — рече Хорас. — Ала сега, когато Порталът към Туле е затворен, какво става с мора?

— Точно каквото искаме. — Мануел беше наистина доволен. Идеята да се престорят, че искат да унищожат заразата с огън, беше негова. Знаел бе, че няма да подейства и провалът ще остави нефилимите още по-уплашени отпреди. — Отровата се е разпростряла достатъчно надалече за нашите цели. Всички в Клейва знаят за заразата и се страхуват до какво ще доведе тя.