Кралица на въздух и мрак [bg]

— Как бих постъпила аз?

— Не действа, когато съм с теб, разбира се. Нямам представа какво би искала да направя с теб, когато съм край теб. Не мога да те видя през твоите очи. Не мога да видя дори себе си през твоите очи.

Той докосна леко голата й ръка там, където беше парабатайската й руна, проследявайки контурите й. Виждаше очертанията му в прозореца: друг Джулиън със същия остър профил, същите дълги ресници.

— Ти притежаваш талант, Ема. Доброта, която прави другите щастливи. Вярваш, че хората не само са способни да дадат най-доброто от себе си, но и искат да го сторят. Вярваш същото и за мен. — Ема се мъчеше да диша нормално. Допирът на пръстите му до руната й караше тялото й да трепери. — Вярваш в мен повече, отколкото аз вярвам в себе си.

Пръстите му прокараха пътека по голата й ръка, по китката й и се върнаха обратно нагоре. Бяха леки и изкусни пръсти. Допирът му сякаш скицираше тялото й, проследи линията на ключицата й, докосна ямката в основата на гърлото й, спусна се по деколтето на роклята й, милвайки едва-едва горната извивка на гърдите й.

Ема потрепери. Знаеше, че би могла да се изгуби в това усещане, би могла да се удави в него и да забрави, да се скрие зад него.

— Ако ще правиш това — каза, — най-добре ме целуни.

Той я взе в ръцете си. Устата му върху нейната беше топла и мека, нежна целувка, станала постепенно по-дълбока и гореща. Ръцете й се плъзнаха по тялото му, усещането му й беше познато сега: гладките мускули под тениската, грапавината на белезите, деликатността на лопатките, хлътналата извивка на гръбнака му. Той промълви, че е красива, че я желае, че винаги я е желал.

Сърцето на Ема се опитваше да си проправи път вън от гърдите й, всяка клетка в тялото й, й казваше, че това е Джулиън, нейният Джулиън, че усещането, вкусът, дъхът му бяха същите и че тя го обичаше.

— Това е съвършено — прошепна той до устата й. — Ето как бихме могли да бъдем заедно, без да навредим на никого.

Тялото на Ема й крещеше да не реагира, да се остави на случващото се. Ала умът й я предаде.

— Какво точно имаш предвид?

Той я погледна, тъмната коса падаше над лицето му. Искаше й се да го привлече към себе си и да покрие устните му с още целувки. Искаше да затвори очи и да забрави, че нещо не е наред.

Ала никога досега не й се бе налагало да затвори очи с Джулиън.

— Емоциите са онова, което има значение, не самият акт — отвърна той. — Ако не съм влюбен в теб, можем да го направим, да бъдем заедно физически, и това няма да има значение за проклятието.

Ако не съм влюбен в теб.

Ема се отдръпна от него. Имаше чувството, че разкъсва кожата си, струваше й се, че ако погледне надолу ще види кръв да шурти от раните там, където се беше откъснала от него.