![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
И тя побърза да й разкаже историята си, спирайки до срещата с Теса в пещерата. Не виждаше причина да й разкаже какво беше дошло след това.
— Аз съм ти го казала? — Теса изглеждаше поразена. — Мое Аз, което си срещнала в друг свят?
— Знам, че вероятно е трудно за вярване. Живееше в голямата пещера до плажа със стълбите заедно с Чърч.
— Звучи ми като нещо, което бих направила. — Теса изглеждаше замаяна. — Какъв е планът? Мога да помогна, макар че няма много магьосници, които да се чувстват достатъчно добре, за да се включат…
— Не, не, всичко е наред — намеси се Кристина. — Джейс и Клеъри ще отидат.
Теса се намръщи.
— Струва ми се опасно.
— Ейлийн откри промеждутък от време, в който според нея около езерото няма да има стражи — каза Кристина. — Ще тръгнат призори.
— Предполагам, че за нефилимите опасността е нещо, което не може да бъде избегнато. — Теса погледна към Кристина. — Може ли с Ема да поговорим насаме за минутка, моля те?
Кристина примига учудено, а после скочи от бюрото.
— Разбира се.
Побутна дружески Ема по рамото и се отправи към вратата, и ето че Ема остана сама в кабинета с една потрепваща, но решителна на вид Теса.
— Ема — започна тя веднага щом вратата зад Кристина се затвори. — Исках да поговорим за Кит Херондейл.
Кит си проправяше път през пясъка, гуменките му бяха мокри от прилива, който го беше хванал неподготвен.
За първи път беше на брега край Института без Тай. Чувстваше се почти виновен, макар че, когато му беше казал, че отива да се поразходи, Тай просто беше кимнал и беше отвърнал, че ще се видят по-късно… Кит знаеше, че Тай иска да говори с Джулиън, и нямаше намерение да му се пречка.
Имаше нещо успокояващо в това място, където морето срещаше брега. Кит много отдавна бе научил на Пазара на сенките, че има места „между световете“, където бе по-лесно да правиш някои видове магии: по средата на мостове, пещери между земята и подземния свят, пограничните земи между Дворовете на светлите и тъмните елфи. Както беше и самият Пазар на сенки, между света на долноземците и на мунданите.
Приливната ивица също беше подобно място и поради това му се струваше като дом. Напомняше му за една стара песен, която някой му беше пял. Трябва да е бил баща му, макар че той винаги си я спомняше като изпята от женски глас.
— Това е много, много стара песен — разнесе се глас и Кит едва не се катурна от скалата, по която се катереше. На фона на наситено синьото небе, изпъстрено с бели облаци, видя Шейд, чиято зелена кожа контрастираше ярко с раздърпания му тъмносин костюм с пришита яка и ръкавели. — Откъде я знаеш?
Кит, който дори не си беше дал сметка, че си тананика, сви рамене. Този път Шейд не носеше обичайната си качулка. Зеленото му лице беше набраздено от бръчки и добродушно, косата му беше къдрава и бяла. Малки рогца стърчаха от слепоочията му, извити навътре като раковини. Нещо в него се стори мъничко странно на Кит.
— Чух я на Пазара на сенките.
— Как така си без сянката си?
— Тай не ми е сянка — рече Кит сърдито.
— Извинявам се. Предполагам, че ти си неговата. — Очите на Шейд бяха сериозни. — Да не си дошъл да ми съобщиш за напредъка в глупавия му план да възкресите сестра му?
Кит не беше дошъл за това и все пак му разказа всичко — за завръщането на Ема и Джулиън (макар да не спомена Туле), за посещенията им на Пазара на сенките в последвалия хаос и как никой не беше забелязал отсъствието им. Джулиън, който обикновено беше най-наблюдателният брат на света, си нямаше и представа и дори днес бе изглеждал разконцентриран и уморен.
— Справили сте се по-добре, отколкото очаквах — призна Шейд неохотно, поглеждайки към морето. — И все пак. Сдобили сте се, общо взето, с лесните неща. Все още има съставки, които биха могли да ви препънат.
— Звучиш така, сякаш искаш да се провалим — подхвърли Кит.
— Естествено, че искам! — сопна се Шейд. — Не трябва да се занимавате с черна магия! Това никога не завършва добре!
Кит заотстъпва, докато не усети пясък под краката си.
— Тогава защо ни помагаш?
— Виж, има причина да съм тук — рече Шейд. — Да, Хипатия ми предаде съобщението на Тиберий, но и така идвах насам, за да те държа под око.
— Мен?
— Да, теб. Наистина ли мислеше, че стоя тук и ви помагам с глупавата ви черна магия само за да направя услуга на Хипатия? Не сме толкова близки. Джем е този, който ме помоли да те наглеждам. Пак онази история, че родът Карстерс е длъжник на рода Херондейл.