Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
На Хари му бе твърде трудно да мисли за тези неща и не смяташе, че ще измисли решение, ако продължи да седи до нея. Той видя, че сега Рон прегръщаше Хърмаяни и я галеше по косата, докато тя плачеше на рамото му, и сълзи капеха от върха на собствения му дълъг нос. С отчаян жест Хари стана, обърна се с гръб към Джини и гробницата на Дъмбълдор и тръгна към езерото. Ходенето беше доста по-поносимо отколкото седенето на едно място: точно както намирането на Хоркруксите възможно най-скоро и убиването на Волдемор щеше да бъде по-добро усещане отколкото чакането да го направи…
— Хари!
Той се обърна. Руфъс Скримджър куцаше забързано към него по брега, облягайки се на бастуна си.
— Надявах се да поговорим… имаш ли нещо против ако походя малко с теб?
— Не. — каза Хари безразлично и продължи по пътя си.
— Хари, това беше ужасяваща трагедия. Не мога да ти обясня колко възмутен бях, когато разбрах. Дъмбълдор беше наистина велик магьосник. Имахме своите различия, знаеш, но никой не знае по-добре от мен…
— Какво искате? — попита Хари остро.
Скримджър изглеждаше раздразнен, но бързо промени изражението си, както преди, към такова на съчуствено разбиране.
— Ти, естествено, си потресен. — каза той. — Знам, че беше много близък с Дъмбълдор. Мисля, че ти си бил най-любимият му ученик. Връзката между вас двамата…
— Какво искате? — повтори Хари, като спря.
Скримджър също спря, подпря се на бастуна и се вгледа в Хари с проницателно изражение.
— Говори се, че ти си бил с него когато е напуснал училището в нощта на смъртта си…
— Кой говори така? — каза Хари.
— Някой е омагьосал един смъртожаден на върха на кулата след като Дъмбълдор е умрял. Освен това горе е имало две метли. Министерството може да събере две и две, Хари.
— Радвам се да го чуя. — каза Хари. — Е, къде съм ходил с Дъмбълдор и какво съм правил, си е моя работа. Той не искаше хората да знаят…
— Tази лоялност е достойна за уважение, разбира се. — каза Скримджър който явно трудно сдържаше раздразнението си. — Но Дъмбълдор го няма вече, Хари. Няма го…
— Той наистина ще изчезне от училището едва когато никой тук не е лоялен към него. — каза Хари, смеейки се, въпреки нежеланието си.
— Мило мое момче… дори Дъмбълдор не може да се върне от…
— Не казвам че може. Не ме разбрахте. Но нямам какво да ви кажа…
Скримджър се поколеба и после каза с тон, който явно се предполагаше, че е деликатен:
— Министерството може да ти осигури най-различни видове защита, Хари. Бих се радвал да ти оставя няколко Аврори…
Хари се изсмя.
— Волдемор иска да ме убие собственоръчно и Аврорите няма да го спрат. Затова благодаря за предложението, но не.
— Значи, — студено каза Скримджър, — услугата за която те помолих по Коледа…
— Каква услуга? А, да… онази, в която казвам на света каква прекрасна работа правите в замяна на…
— В замяна на това да повдигнеш духа на всички! — отряза Скримджър.
Хари го обмисли за момент.
— Освободихте ли Стан Шънпайк?
Скримджър полилавя и много заприлича на чичо Върнън.
— Виждам, че си…
— …човек на Дъмбълдор до мозъка на костите. — каза Хари — Точно така.
Скримджър го изгледа кръвнишки за момент, след това се обърна и закуцука надалеч, без да каже и дума. Хари можеше да види Пърси и останалата част от делегацията на Министерството, които го чакаха, хвърляйки нервни погледи на подсмърчащия Хагрид и Гроуп, които все още седяха на местата си. Рон и Хърмаяни бързаха към Хари, подминаха Скримджър, които ходеше в обратната посока; Хари се обърна и бавно продължи да ходи, като чакаше да го настигнат, което те най-накрая направиха под сянката на един бук, под който бяха седяли и в по-щастливи времена.
— Какво искаше Скримджър? — прошепна Хърмаяни.
— Същото, което искаше и по Коледа. — сви рамене Хари. — Искаше да му дам вътрешна информация за Дъмбълдор и да бъда новото рекламно лице на Министерството.
Рон изглеждаше сякаш се бори със себе си за момент, след това каза високо на Хърмаяни:
— Виж, моля те, остави ме да се върна и да ударя Пърси!
— Не. — каза тя и го хвана за рамото.
— Ще ме накара да се чуствам по-добре!
Хари се засмя. Дори Хърмаяни се поусмихна, въпреки че усмивката й избледня щом се обърна към замъка.
— Не мога да живея с идеята, че може никога да не се върнем. — каза тя меко. — Как може Хогуортс да затвори?
— Може би няма. — каза Рон. — Не сме в по-голяма опасност тук, отколкото вкъщи нали? Навсякъде е еднакво сега. Дори бих казал че Хогуортс е по-безопасно, вътре има повече магьосници да защитават мястото. Какво мислиш, Хари?