Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Помислих си аз, че не е голяма красавица. — каза Рон.

Хърмаяни го игнорира.

— Разглеждах из старите вестници и там имаше марко съобщение за това, че Ейлийн Принц се омъжва за човек на име Тобаяс Снейп и малко по-късно съобщение че е родила…

— …убиец. — изплю Хари.

— Е… да. — каза Хърмаяни. — Така че аз бях почти права. Снейп сигурно е бил горд от това, че е бил наполовин Принц, разбираш ли? Тобаяас Снейп е бил мъгъл, от това което видях в вестника.

— Да това се връзва. — каза Хари. — Той би играл с чистокръвната си страна, за да влезе в групата на Луциус Малфой и останалите… същия е, като Волдемор — чистокръвна майка, мъгъл баща… засрамен от родителите си, опитвайки се да си извоюва страхопочитание, използвайки черните Изкуства, измислил си интересно име — Лорд Волдемор — Нечистокръвния Принц — как може Дъмбълдор да не е забелязал…?

Той замлъкна, поглеждайки през прозореца. Не можеше да се спре да мисли за непростимото доверие, което Дъмбълдор имаше на Снейп… но както Хърмаяни нехайно му беше напомнила преди малко, той, Хари бе повярвал по същия начин… независимо от растящия лош нрав на заклинанията, той бе отказал да помисли лошо за момчето, което било толкова умно и му бе помогнало толкова много…

Да му помогне… беше почти непоносима мисъл сега…

— Все още не разбирам защо не те издаде, че ползваш тази книга. — каза Рон. — Все пак би трябвало да е знаел от къде си научил всичко това.

— Той знаеше. — каза Хари горчиво — Той знаеше, когато използвах Сектумсемпра. Не му трябваше Легилименс… може да е знаел дори преди това от Слъгхорн, който разказваше колко съм брилянтен в Отвари… не е трябвало да си оставя книгата на дъното на този шкаф нали?

— Но защо не те издаде?

— Не мисля, че е искал да бъде асоцииран с тази книга. — каза Хърмаяни. — Не мисля, че на Дъмбълдор е щяло да му хареса ако е знаел, и дори Снейп да се е направил че не е негова, Слъгхорн би познал ръкописа му веднага. Така или иначе книгата е била оставена в старата стая на Снейп и мога да се обзаложа, че Дъмбълдор е знаел, че майка му се е казвала „Принц“.

— Трябваше да покажа на Дъмбълдор книгата. — каза Хари. — През цялото това време той ми казваше как Волдемор е бил зъл и в училище и сега имам доказателство че и Снейп също е бил.

— „Зъл“ е силна дума. — тихо каза Хърмаяни.

— Ти си тази, която постоянно ми казваше че книгата е опасна!

— Опитвам се да кажа, Хари, че твъде много виниш себе си. Аз мислех, че Принца има гадно чувство за хумор, но никога не бих предположила че е потенциален убиец!

— Никой от нас не би предположил че Снейп ще… знаете. — каза Рон.

Тишината падна над тях и всеки потъна в собствените си мисли, но Хари бе сигурен, че и те като него си мислят за идната сутрин, когато тялото на Дъмбълдор ще бъде погребано. Хари никога не бе ходил на погребение преди това: нямаше никакво тяло, за да погребват Сириус когато умря. Той не знаеше какво да очаква и бе малко разтревожен за това, което можеше да види, и за начина по който щеше да се почуства. Чудеше се дали смъртта на Дъмбълдор щеше да му се струва по-истинска после. Въпреки че имаше моменти, в които ужасните факти надвисваха над него и го заплашваха, имаше празни бразди на безчуственост, където, въпреки че целия замък говореше за това, той все още не успяваше да повярва, че Дъмбълдор наистина го няма. Разбираемо той не беше, както със Сириус, търсил някаква вратичка, някакъв начин за Дъмбълдор да се върне… той потупа джоба си за студената златна верижка на фалшивия Хоркрукс, който сега носеше със себе си навсякъде, не като талисман, а като нещо, което да му напомня какво му костваше всичко и какво оставаше да бъде свършено.