Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Хари стана рано за да си опакова нещата на следващия ден; Хогуортс Експрес щеше да замине един час след погребението. Долу, в Голямата Зала, бе тихо. Всички носеха официалните си роби и никой се чувстваше гладен. Професор Макгонъгол остави приличащия на трон стол в средата на масата празен. Стола на Хагрид също беше празен: Хари си помисли, че може би не е могъл да дойде за закуската; но мястото на Снейп беше безцеремонно запълнено от Руфус Скримджър. Хари избягваше жълтеникавите му очи, докато те сканираха залата; Хари имаше неприятното чувство, че търсеха него. В свитата на Скримджър Хари забеляза червената коса и шантавите очила на Пърси Уизли. Рон не даваше знак, че го е забелязал, освен това, че ръчкаше рибата си с излишна злоба.
На масата на Слидерин Краб и Гойл седяха и си шушукаха нещо. Въпреки че бяха доста едри момчета, изглеждаха странно самотни без високата, бледа фигура на Малфой между тях, казвайки им какво да правят. Хари не бе мислил много за Малфой. Цялата му неприязън беше насочена към Снейп, но той не беше забравил страха в гласа на Малфой на върха на Кулата, нито факта, че той бе наклонил пръчката си преди другите смъртожадни да пристигнат. Хари не вярваше, че Малфой би убил Дъмбълдор. Той все пак презираше Малфой за това, че се замеси с Тъмните Изкуства, но сега най-малката капчица съжаление се смеси с неговата антипатия. Къде беше Малфой сега, чудеше се Хари, и какво го караше да прави Волдемор като го заплашваше, че ще убие родителите му?
Мислите на Хари бяха прекъснати от Джини. Професор Макгонъгол беше станала на краката си и тъжното мрънкане в Голямата Зала спря веднага.
— Почти е време. — каза тя. — Моля последвайте вашите глави на Домовете навън в полята. Грифиндор, след мен.
Те се изнизаха от пейките в почти пълна тишина. Хари забеляза Слъгхорн начело на Слидеринската колона, облечен с прекрасна емералдово-зелена роба, извезана със сребро. Той никога не беше виждал Професор Спраут, оглавяваща Хафълпаф, да изглежда толкова чиста; нямаше дори една прашинка на шапката й, и когато стигнаха входната зала, те намериха Мадам Пинс стояща до Филч, тя в дебело черно було което падаше до коленете й, и той в древен черен костюм, смърдящ на препарати против молци.
Те бяха тръгнали, както Хари видя, към езерото. Топлината на слънцето погали лицето му, докато следваха Професор Макгонъгол в тишина към мястото, където стотици столове бяха наредени в редици. В центъра им имаше алея, а отпред — мраморна маса. Беше най-красивият летен ден.
Хората, които вече бяха заели половината столове, бяха странна компания: оръфани и официални, млади и стари. Повечето Хари не можа да разпознае, но имаше някои, които успя; включително и членове на Ордена на Феникса: Кингсли Шакълболт, Лудоокия Мууди, Тонкс, с косата й, чудотворно възвърнала се към електриково розовото, Ремус Лупин, който я държеше за ръка, Мистър и Мисис Уизли, Бил, подкрепян от Фльор и следван от Фред и Джордж, които носеха якета от драконова кожа. След това там беше Мадам Максим, която заемаше два и половина стола само за себе си, Том, собственика на Пробития Котел, Арабела Фиг, немощната съседка на Хари, косматия басист на Странните Сестри, Ърни Франг, шофьор на Нощния Автобус, и някои хора, който Хари знаеше само по лице, като например бармана на Хогс Хед, и магьосницата, която буташе количката с храните в Хогуортс Експрес. Призраците от замъка също бяха там, едва видими в искрящата светлина, забележими само когато се движеха, проблясквайки в блещукащият въздух.
Хари, Рон, Хърмаяни и Джини заеха местата в края на една редица до езерото. Хората си шепнеха: звучеше като бриз в тревата, но птичата песен беше най-силна. Тълпата продължаваше да се уголемява; с умиление, Хари видя как Луна помогна на Невил да седне. Само те от ДА бяха откликнали на призива на Хърмаяни през нощта, когато Дъмбълдор умря, и Хари знаеше защо: те бяха тези, на които ДА им липсваше най-много… сигурно те си бяха проверявали монетите редовно, надявайки се, че ще има ново събиране…