Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
30. Бялата Гробница
Всички уроци бяха преустановени, всички изпити отложени. През последните няколко дни родителите на някои ученици бяха прибрали децата си от Хогуортс — близначките Патил си бяха тръгнали преди закуската на сутринта след смъртта на Дъмбълдор и Захариас Смит беше придружен извън замъка от високомерно изглеждащия си баща. От друга страна, Шеймъс Финиган отказа да се прибере с майка си вкъщи; те си покрещяха насред Голямата Зала, но накрая тя се съгласи той остане за погребението. Тя не можела да си намери подслон в Хогсмийд, каза Шеймъс на Хари и Рон, тъй като всякакви магьосници се изливали в селището и се подготвяха да отдадат последната си почит на Дъмбълдор.
По-младите ученици, които не бяха виждали досега синята каляска с размерите на къща, дърпана от дузина огромни крилати коне, дойде рееща се от небето и която кацна на края на Гората, се развълнуваха. Хари гледаше през един прозорец как гигантската и красива жена с черна коса и маслинена кожа, слезе по стълбите и се хвърли в обятията на Хагрид. Междувременно няколко Министерски чиновници, включително и самият Министър на Магията, идваха към замъка. Хари усърдно избягваше контакт с който и да е от тях; той беше сигурен че рано или късно ще трябва отново да обяснява за последното излизане на Дъмбълдор от Хогуортс.
Хари, Рон, Хърмаяни и Джини прекарваха всичкото си време заедно. Прекрасното време сякаш им се подиграваше; Хари можеше да си представи какво щеше да бъде, ако Дъмблдор не беше умрял, те щяха да прекарват това време заедно в края на годината, изпитите на Джини щяха да са свършили, напрежението от домашните премахнато… и час след час той отлагаше казването на нещо, което знаеше че трябва да каже, правенето на нещо, което знаеше че е правилно да направи, защото бе твърде трудно да се откаже от най-голямата си утеха.
Те посещаваха болничното крило два пъти на ден: Невил бе изписан, но Бил трябваше да остане под опеката на Мадам Помфри. Белезите му бяха все така ужасни, даже да бъдем честни, сега той имаше далечна прилика с Лудоокия Муди, макар че, слава богу, си беше с всички очи и крака, но характерът му си беше същия, както винаги. Всичко което изглеждаше да применено в него беше, че сега той започна да харесва много сурови пържоли.
— …ее затова е ’убаво че се зени за мен, — каза Фльор щастливо, докато оправяше възглавниците на Бил, — защото британзите препичат месото зи, винаги зъм го казвала.
— Предполагам, че просто ще трябва да приема, че той наистина ще се ожени за нея. — въздъхна Джини по-късно същата вечер, докато тя, Хари, Рон и Хърмаяни седяха до прозореца на Грифиндорската обща стая и гледаха към сумрачните поля.
— Не е толкова лоша. — каза Хари. — Ама е грозна. — добави той набързо, след като Джини си повдигна веждите и тя неохотно се изсмя.
— Е, предполагам че ако мама може да го понесе, мога и аз.
— Някой друг, който познаваме да е умрял? — попита Рон Хърмаяни, която внимателно четеше Пророчески вести.
Хърмаяни потръпна от престорената твърдост на гласа му.
— Не. — каза тя укорително, сгъвайки вестника. — все още търсят Снейп, но засега няма ни следа.
— Естествено, че няма. — каза Хари който много се ядосваше всеки път когато станеше въпрос за това. — Няма да намерят Снейп, преди да намерят Волдемор и като имаме в предвид, че никога не са успяли да го направят за толкова време…
— Аз си лягам. — прозя се Джини. — Не съм спала много добре откакто… откакто… е… малко сън няма да ми навреди.
Тя целуна Хари (Рон погледна на другата страна многозначително), махна на останалите двама и тръгна към момичешките спални. В момента, в който вратата се затвори след нея, Хърмаяни се наведе към Хари с най-Хърмаянения възможен поглед.
— Хари намерих нещо тази сутрин в библиотеката…
— Р.А.Б.? — каза Хари, изправяйки се.
Той не се чувстваше така, както се бе чувствал толкова много пъти преди — развълнуван, любопитен, изгарящ от желание да стигне до дъното на някоя мистерия; той просто знаеше, че задачата да разбере истината относно истинския Хоркрукс трябва да бъде решена преди да може да направи поредната стъпка по мрачната и виеща се пътека, лежаща пред него, пътеката по която той и Дъмбълдор бяха тръгнали заедно и по която знаеше, че ще трябва да премине сам. Все още можеше да има цели четири Хоркрукса някъде там, и всеки един ще трябва да бъде открит и елиминиран, преди да има дори шанс Волдемор да бъде убит. Хари продължаваше да си повтаря имената, сякаш като ги чуваше, щеше да ги приближи достатъчно за да ги докосне: медальона… купата… змията… нещо на Грифиндор или Рейвънклоу… медальона… купата… змията… нещо на Грифиндор или Рейвънклоу…