Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Разбира се, няма значение как изглежда… Това даже не е важно… но той беше толкова красив… винаги е бил красив… а и той трябваше да се жени!
— Какво искате да кажете с това? — неочаквано силно попита Фльор. — Какво имахте предвид с „той трябваше да се жени“?
Мисис Уизли изплашено повдигна мокрото си лице:
— Само, че…
— Вие мислите че Бил няма да иска вече да се ожени за мен? — попита Фльор. — Мислете си, че след всичките тези ухапвания, няма да ме обича повече?
— Не, нямах това предвид…
— Защото аз ще го обичам! — Фльор се изправи в целия си ръст, отмятайки назад своите сребърни коси. — Никой върколак не може да накара Бил да престане да ме обича!
— Да, да сигурна съм, — каза мис Уизли, — но мислих, че е възможно, при тези обстоятелства… че…
— Мислите, че няма да искам да се омъжа за него сега ли? Или може би се надявахте на това? — нозрите на Фльор затрептяха. — Защо трябва да ме вълнува как изглежда той? Моята красота стига и за двамата. А тези белези го правят да изглежда още по мъжествен. И ви казвам, че ще се оженим! — сърдито добави тя и изблъска мисис Уизли настрана, взимайки маста от ръцете й.
Мисис Уизли се подпря на мъжа си и с много странно изражение на лицето загледа как Фльор започна да маже раните на Бил. Всички мълчаха. Хари даже не смееше да мръдне, както всички останали, той очакваше предстоящия взрив.
— Мойта пралеля Мюриел, — след дълго мълчание каза мисис Уизли, — има много хубава тиара, направена от феи. Сигурна съм, че ако я помоля, ще ти я заеме за сватбата. Тя страшно обича Бил, а и тази тиара много ще отива на косите ти.
— Благодаря. — тихо прошепна Фльор. — Това би било чудесно.
А после, Хари даже не разбра как стана това, двете жени плачеха и се прегръщаха. Мислейки, че вече целият свят е откачил, той се обърна; Рон също беше поразен, а Хърмаяни и Джини си разменяха изумени погледи.
— Виждаш ли! — Тонкс погледна Лупин. — Тя още иска да се омъжи за него, даже и да са го ухапали! Нея това не я интересува!
— Това е друго. — каза Лупин, едва движейки устни. — Бил няма да е истински върколак. Нашите случаи напълно се…
— Но на мен ми е все едно, все едно ми е! — Тонкс разтърси мантията на Лупин. — Хиляда пъти ти казах…
И значението на патронуса на Тонкс, и мишия цвят на косите й, и това че тя веднага беше побягнала към Дъмбълдор, когато е чула, че Грейбек е нападнал някого — причината за всичко това стана веднага ясна на Хари — не Сириус беше този, който Тонкс обичаше.
— Казах ти хиляда пъти. — Лупин, отказвайки да я погледне в очите, гледаше пода. — Аз съм твърде стар за теб, твърде беден… твърде опасен.
— Аз ти казах, че се държиш много глупаво, Ремус. — каза Моли Уизли над рамото на Фльор, потупвайки я по гърба.
— Аз не съм глупав. — защити се Лупин. — Тонкс заслужава някой по-млад и по-здрав…
— Но на нея си й нужен ти. — усмихна се мистър Уизли. — И освен това, Ремус, младите и здрави мъже не винаги си остават такива…
Той тъжно посочи сина си, лежащ между тях.
— Сега не е най-подходящият момент да обсъждаме това. — Лупин се стараеше да не поглежда никой. — Дъмбълдор е мъртъв.
— Дъмбълдор би бил щастлив, както всеки друг, да узнае, че на света има още малко повече любов. — спокойно произнесе професор МакГонагъл, точно когато вратите пак се отвориха и в стаята влезе Хагрид.
Малката част от лицето му, която не беше покрита с коса или брада, беше цялата подпухнала и мокра. Той се тресеше от ридания, държейки в ръце носна кърпа, вече цялата на петна.
— Направих го, Професоре, — изхлипа той, — отнесох го. Професор Спраут сложи децата отново в леглата. Професор Флитуик лежи, но казва, че скоро ще е добре, а професор Слизнерог каза, че вече е съобщено в министерството.
— Благодаря ти, Хагрид. — професор МакГонагъл стана и се обърна към групата около леглото на Бил. — Трябва да се видя с представителите на Министерството, когато дойдат. Хагрид, съобщи на ръководителите на домовете — Слизнерог ще представя Слизерин — искам да ги видя веднага в кабинета си. Бих искала също и ти да се присъединиш към нас там.
Когато Хагрид кимна, завъртя се и излезе от стаята, тя погледна Хари:
— Преди да се видя с тях, бих искала да разменя няколко думи насаме с теб, Хари. Ако дойдеш с мен…
Хари стана, промърмори „Скоро ще се видим“ на Рон, Хърмаяни и Джини и тръгна след професор МакГонагъл. Коридорите бяха пусти, само някъде далече се чуваше песента на феникса. След няколко минути Хари разбра, че те не вървят към кабинета на професор МакГонагъл, а към този на Дъмбълдор, а след няколко секунди се сети, че тя беше заместник директор, което значеше, че сега тя е директор. Кабинетът зад каменният водоливник вече беше неин.