Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
В пълна тишина те се изкачиха по каменната стълба и влязоха в кръглия кабинет. Той не знаеше какво да очаква, че може да види вътре: чисто черна стая, мъртвото тяло на Дъмбълдор… А всъщност всичко изглеждаше точно така, както беше преди няколко часа, когато двамата с Дъмбълдор излязоха от тук: сребърните инструменти жужаха и тракаха по масите, мечът на Грифиндор в своята стъклена витрина блестеше на лунната светлина, Разпределителната шапка лежеше на полицата зад масата, единствено висилката на Фокус беше пуста — той все още пееше своята песен, звучаща около замъка. И нов портрет се беше присъединил към редицата от портрети на мъртви директори: Дъмбълдор дремеше в златна рамка на стената зад масата, очилата му се бяха приплъзнали надолу по кривия му нос. Той изглеждаше умиротворен и спокоен.
Поглеждайки портрета, Професор МакГонагъл направи странно движение, все едно се вземаше в ръце, след което застана зад масата и погледна Хари.
— Хари, — каза тя, — иска ми се да знам, какво правихте с професор Дъмбълдор тази нощ, след като напуснахте училището.
— Не мога да ви кажа това, Професоре. — каза Хари. Той очакваше този въпрос и вече си беше приготвил и отговор. Именно тук, в същата тази стая, професор Дъмбълдор му каза да не казва на никого друг за уроците им, освен на Рон и Хърмаяни.
— Хари, може би това е важно. — каза професор МакГонагъл.
Професор МакГонагъл го погледна внимателно.
— Потър, — Хари забеляза, как странно бе използвана и прозвуча фамилията му, — заради смъртта на Дъмбълдор, мисля че трябва да разбереш, че сега ситуацията е…
— Не мисля така. — Хари повдигна рамене. — Професор Дъмбълдор никога не ми е казвал, че трябва да престана да изпълнявам поръченията му, ако умре. Но… вие трябва да знаете още нещо преди представителите на Министерството да се появят. Мадам Розмерта беше под влиянието на заклинанието Империус, тя помагаше на Малфой и смъртожадните, ето как огърлицата и отровната медовина…
— Розмерта? — удиви се професор МакГонагъл, но преди да може да каже още нещо, на вратата се почука и в стаята влязоха професорите Спраут, Флитуик и Слизнерог, а зад тях и Хагрид, който още хлипаше, а на лицето му личеше огромната тъга, която изпитва.
— Снейп! — каза Слизнерог, който изглеждаше най-потресен, бледен и потен. — Снейп! Аз му бях учител! Мислех, че го познавам!
Но преди който и да е да може да отговори на тези думи, плътен глас се чу от стената:
— Минерва, Министърът ще бъде тук след няколко минути. Той току-що се магипортира от министерството.
— Благодаря, Еверард. — професор МакГонагъл бързо се обърна към учителите. — Искам да поговоря с вас за това, какво ще стане сега с Хогуордс, преди те да са дошли. Ако трябва да съм честна, не съм сигурна, че училището трябва да се отваря следващата година. Смъртта на директора от ръката на наш колега слага огромно петно върху историята на Хогуордс. Това е ужасно.
— Аз съм сигурна, че Дъмбълдор би искал училището да е отворено. — каза професор Спраут. — И мисля, че ако дори само един ученик иска да се върне тук догодина, то училището трябва да е отворено за него.
— А ще имаме ли дори един ученик след всичко това? — Слизнерог избърса потното си чело с платнената си носна кърпичка. — Родителите ще искат да задържат децата си в къщи и аз лично не мога да ги виня за това. Самият аз не мисля, че в Хогуордс те са в по-голяма опасност, от което и друго място, но не вярвам с това да са съгласни и майките. Те ще поискат семейството да е заедно, и това е естествено.
— Съгласна съм. — каза професор МакГонагъл. — Освен това не можем да кажем, че Дъмбълдор не е бил в ситуация, когато Хогуордс можеше да бъде затворен. Когато се отвори Стаята на тайните, той мислеше за затварянето на училището, но трябва да кажа, че смъртта на Дъмбълдор ме вълнува малко повече, отколкото мисълта за чудовището на Слизерин, живяло в замъка…
— Ние сме длъжни да се посъветваме с Министерството. — изписука професор Флитуик. Той имаше синина на челото, но изключвайки това, изглеждаше здрав, въпреки инцидента в кабинета на Снейп. — Трябва да се преминат необходимите процедури. Не можем да вземем такова решение толкова бързо.
— Хагрид, ти още нищо не си казал. — промълви професор МакГонагъл. — Как мислиш, трябва ли Хогуордс да бъде отворен следващата година?
Хагрид, който подсмърчаше в своята огромна изцапана носна кърпа по време на целия разговор, повдигна подпухналите си зачервени очи: