Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
И както седеше под слънцето, той видя изключително ясно как всички, хора които го бяха обичали, бяха застанали пред него, майка му, баща му, кръстникът му, Дъмбълдор, твърдо решени да го опазят, но сега всичко бе свършило. Той не можеше да остави никой друг да застане между него и Волдермор; трябваше завинаги да изостави илюзията, че е трябвало да загуби, когато е бил на една година: трябваше да осъзнае, че родителската любов не значи, че нищо не може да го нарани. Нямаше събуждане от този кошмар, нямаше утешителен шепот в нощта, че е в безопасност, и всичко е само във въображението му, последният и най-големият му закрилник бе умрял и сега беше абсолютно сам, повече от всякога.
Дребния мъж в черно беше свършил с речта си и си беше седнал на мястото. Хари чакаше някой друг да стане на крака; той очакваше речи, вероятно от Министъра, но никой не помръдна.
Тогава няколко души изпищяха. Ярки, бели пламъци бяха изригнали около тялото на Дъмбълдор и масата на която лежеше; горяха все по-високо и по-високо, закривайки тялото. Бял пушек се издигаше на спирали във въздуха и се извиваше в странни форми: Хари си помисли, за един момент, че феникс бе излетял щастливо в синевата, но в следващата секунда огънят бе изчезнал. На негово място имаше гробница от бял мрамор, заграждаща тялото на Дъмбълдор и масата, на която то бе лежало.
Имаше още няколко възклицания, когато дъжд от стрели премина през въздуха, но те паднаха далеч от тълпата. Хари знаеше, че това беше знак на уважение от кентаврите и той видя как те се обърнаха и изчезнаха в гората.
По същия начин, мер-хората потънаха бавно в зелената вода и изчезнаха от поглед.
Хари погледна Джини, Рон и Хърмаяни: лицето на Рон беше изкривено, сякаш слънцето го заслепяваше. Лицето на Хърмаяни беше лъскаво от сълзите, но Джини вече не плачеше. Те се спогледаха и той видя, че тя имаше същия твърд и изгарящ поглед, който беше видял след като бяха спечелили купата по Куидич, докато той отсъстваше и в този момент той осъзна, че те се разбираха перфектно и че когато й кажеше какво ще направи, тя нямаше да отвърне „Бъди внимателен“ или „Не го прави“, а щеше да приеме решението му, защото не бе очаквала друго от него. И той се приготви да каже това, което знаеше, че ще трябва да каже от както Дъмбълдор умря.
— Джини, слушай… — каза той много тихо, докато шумът от различни разговори около тях се увеличи и всички се изправяха. — Не мога да бъда повече с теб. Трябва да спрем да се виждаме. Не можем да бъдем заедно…
Със странно изкривена усмивка, тя каза:
— За някаква глупава и благородна кауза е, нали?
— Беше като… нещо неземно, последните няколко седмици, които бяхме заедно. — каза Хари. — Но не мога… не можем… вече има неща, които трябва да направя сам…
Тя не се разплака, просто го погледна.
— Волдемор използва хора, които са близки на враговете му. Веднъж вече те е ползвал за примамка и тогава бе само защото ти си сестра на най-добрия ми приятел. Представи си колко ще е опасно за теб ако продължим връзката си. Той ще знае, ще разбере. Ще се опита да се докопа до мен, през теб…
— А ако не ме е грижа? — каза Джини ядосано.
— Мен ме е. — каза Хари. — Как мислиш щях да се чуствам, ако това беше твоето погребение… и то беше по моя вина…
Тя погледна настрани, отвъд езерото.
— Аз така и не се отказах от теб. — каза тя. — Не, наистина. Вечно се надявах… Хърмаяни каза да си живея живота, дори да излизам с други хора, за да се поотпусна около теб, защото преди никога не можех да говоря, ако ти беше в стаята, помниш ли? И тя помисли, че може би повече ще ме забелязваш, ако се държа по̀ като себе си…
— Умно момиче е Хърмаяни. — каза Хари, опитвайки се да се усмихне. — Просто ми се иска да те бях попитал по рано. Можехме да имаме толкова време… месеци… години даже…
— Но ти си бил твърде зает да спасяваш магьосническия свят. — каза Джини, почти през смях. — Е… не мога да кажа, че съм изненадана. Знаех си че това ще стане накрая. Знаех, че няма да си щастлив, освен ако не преследваш Волдемор. Може би точно за това те харесвам толкова.