Кралица на въздух и мрак [bg]

По лицето на Тай пробяга нещо, което Ема не можа да разчете съвсем. Взе обаче плика, сгъна го и го пъхна в джоба си.

— Благодаря — каза и отиде в секцията ДОЛНОЗЕМЦИ: МАГЬОСНИЦИ, където Кит се бореше с няколко тежки книги.

„Недей“, долетя до ушите й гласът на Кристина и тя се огледа учудено наоколо. Никъде не я видя, но това определено беше нейният глас.

Отново се огледа около себе си, Тави бе погълнат от влакчето си, а всички останали се щураха напред-назад.

— Кийрън. Знам, че се тревожиш за Адаон, но през цялата среща не пророни нито дума.

Леле, помисли си Ема, осъзнала, че гласът на Кристина идва от другата страна на една етажерка и че двамата с Кийрън изобщо не подозират за присъствието й. Опиташе ли да си тръгне обаче, веднага щяха да я усетят.

— Това е нефилимска политика. — В гласа на Кийрън имаше нещо различно, помисли си Ема. — Това е нещо, което не разбирам. Не е моя битка.

— Напротив, е. — Ема рядко беше чувала приятелката си да говори с такава настойчивост в гласа. — Ти се бориш за онова, което обичаш. Всички го правим. — Кристина се поколеба. — Сърцето ти е скрито, ала знам, че обичаш Марк. Знам, че обичаш царството на феите. Бори се за това, Кийрън.

— Кристина… — започна той, но Кристина вече се беше отдалечила забързано.

Показа се от другата страна на библиотеката и начаса видя Ема. Придоби първо изненадано, а после виновно изражение и излезе от стаята.

Кийрън имаше намерение да я последва, но спря насред стаята и като се подпря на масата, наведе глава.

Ема понечи да се измъкне покрай етажерката. Сякаш сериозно би могла да очаква да се промъкне покрай някой елф, помисли си печално. Кийрън вдигна глава при първото изтрополяване на обувките й върху полирания дървен под.

— Ема?

— Тъкмо си тръгвах. Не ми обръщай внимание.

— Но аз искам да ти обърна внимание — каза той, докато заобикаляше масата, изтъкан сякаш от изящни ъгли, бледност и тъмнина. Не й беше трудно да види защо Кристина беше привлечена от него. — Обстоятелствата се стекоха така, че имах възможност да разбера колко много болка ти причиних, когато беше бичувана от Ярлат. Никога не съм искал да се стигне до това и все пак аз бях причината то да се случи. Не мога да променя този факт, но мога да ти предложа искреното си разкаяние и да се закълна пред себе си да изпълня всяка задача, която би ми възложила.

Ема не беше очаквала това.

— Всяка задача? Като например да се научиш да танцуваш хула?

— Това мъчение ли е за хората ти? — попита Кийрън. — В такъв случай, да, бих се подложил на него заради теб.

Ема с нежелание пропъди мисълта за Кийрън в поличка от трева.

— Би се на наша страна в Тъмния двор. Доведе Марк и Кристина в безопасност от там, а те означават всичко за мен. Доказа, че си истински приятел, Кийрън. Имаш прошката ми и не е нужно да правиш нищо повече, за да я заслужиш.