Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Спря до една входна врата и се запита: „Ще разполагам ли с необходимите финансови възможности? Вероятно е запорирал всички сметки, той не е расъл в саксия, ей го, пребори и корумпирани руснаци, и подли китайци. Досега се задоволявах да го подлагам на дребни унижения, нападах го лекичко, но постоянно и упорито, това беше любимото ми занимание, почти го бях унищожила.“ Тя въздъхна тъжно. Трябваше да се увери напълно, да види накъде духа вятърът, преди да предприеме каквото и да е. При последната обиколка дойде ред на самосъжалението. „Виждах, че вече не спи у дома, че леглото му си стои оправено, мислех си, че има поредна долнопробна авантюра с някоя от ония, дето танцуват голи, а той се канел да излети от гнездото!“ Наистина тихата вода е най-опасна, уж от години го беше подчинила, а той продължаваше да мърда. Тя отново се спря до един вход и набра номера на Шефа.
- Това е онази Наташа, нали? - нападна го веднага щом чу гласа му. - Имаш дете от онази уличница?
- Грешка! - радостно възкликна Марсел. - От Жозиан Ламбер. Бъдещата ми жена. Майката на детето ми. Моята любов, моят светъл лъч...
- На шейсет и шест години е направо смешно.
- Нищо не е смешно, скъпа Анриет, когато става дума за любов...
- Любов! Ти наричаш любов интереса на тази жена към манги-зите ти!
- Оо, ставаш вулгарна, Анриет! Лустрото се пропуква и естествените наклонности излизат на повърхността! Колкото до мангизи-те, както казваш, не се притеснявай, няма да те зарежа гола и боса на улицата, където не си способна да припечелиш и стотинка. Оставям ти апартамента и ще ти плащам месечна издръжка, с която да живееш комфортно до края на дните си...
- Издръжка! Дреме ми за твоята издръжка, драги ми Марсел, имам право на половината от състоянието ти.
- ИМАШЕ право... Отсега нататък нямаш никакво право. Сама подписа документите. Не се усъмни нито за миг, понеже се бях оставил да ме скубеш от тожова време. Вече не си във фирмата, Анриет. Подписът ти не струва пукната пара. Можеш да се подпишеш по всички рула тоалетна хартия, които намериш, това ще е единствената ти утеха. Бъди любезна и се задоволи с приличната издръжка, която ще ти отпусна, защото в противен случай може да се разминеш и с нея, ще ти останат само очите да си ги изплачеш. Ще се наложи да си отпушиш слъзните канали, защото със сигурност са изцяло запушени.
- Не ти позволявам да ми държиш такъв език!
- Самата ти се отнасяше по този начин с мен, и то доста дълго време. Правеше го изискано, не мога да отрека, подбираше си думите, лъскаше до блясък презрението си, беше получила отлично образование, но основата не беше читава. Вонеше на мухъл, на презрение, на застояло, на вкиснато. Сега, скъпа моя, се пръскам от щастие и затова съм в настроение да правя щедри жестове. Възползвай се, защото утре може да се държа доста по-гадно! Затова си затваряй устата. В противен случай ще има война. А войната ти много добре знаеш как се води, нали, Анриет...
Като всички дребнави и мизерни хорица, Анриет излая за последно дребнаво и грозно:
- Ами Жил, колата? Може ли да ги задържа?
- Боя се, че няма да можеш... Първо, защото и той те недолюб-ва, пък и защото колата ще ми е страшно необходима за моята кралица и моя малък принц. Опасявам се, че ще ти се наложи да трам-боваш пеша и да си вееш задника в обществения транспорт или с таксита, ако предпочиташ спестяванията ти да се стопят на бърза ръка! Уредил съм всичко с адвокатите си. Допитай се до тях. Ще те запознаят с новите правила. После идва ред на развода. Няма да ми се наложи да си пренасям багажа, вече съм си взел всичко, на което държа, а кожото до останалите вещи, може да си изкарваш нервите на тях или да ги изхвърлиш на боклука. Имам дете, Анриет! Имам дете и жена, която ме обича. Имам нов живот, отне ми доста време, докато се освободя от хомота, но го направих! Обикаляй, върти се като гламава, продължавай. От Жил научих, че от доста време се въртиш като изоглавена, продължавай в същия дух, докато напълно се изтощиш, докато се освободиш от натрупаната злоба, и тогава се прибери вкъщи... Поразсъждавай върху съдбата си! Научи се на мъдрост и скромност. Предлагам ти прекрасна програма като на стара приятелка! Смятай се за щастливка, оставям ти покрив над главата и пари, за да се храниш всеки ден с това, което Бог в безграничната си доброта ти е отредил.