Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
От известно време не се чувстваше добре. Стар агресивен крокодил изяде Бамби един ден, когато той лениво и безгрижно се мотаеше покрай брега на езерото. Случката тотално извади от релси Понг и Мин, които им прислужваха, тътрейки с мъка крака, унили и готови да се разциврят всеки миг: те престанаха да се хранят и бързаха да полегнат на рогозките след най-малкото усилие. Често казано, и той едва понесе смъртта на Бамби. Беше се привързал към тромавото животно с лепкава кожа, което го следеше с празен поглед, завързано за крака към кухненската маса. То беше връзката между него и останалите крокодили. Трогателна връзка. Понякога крокодилчето му се усмихваше. Отваряше челюст и гримасата му наподобяваше усмивка. „Как мислиш, дали
ме харесва?“ - попита той Понг и се зарадва, като чу утвърдителния му отговор.
Единствена Милен се държеше. Малката й фирма преуспяваше. Съдружието й с господин Уей вървеше добре. „Откажи се от тези гадни животни и ела с мен“ - шепнеше тя на Антоан, когато се пъхаха под комарника вечер. „Поредно начало след пореден провал -разсъждаваше той ядосано, - само това правя, колекционирам провали.“ Щеше да е равносилно на бягство от крокодилите, а той искаше да си тръгне с гордо вдигната глава. Искаше негова да е последната дума, а не на гадните животни.
Прекарваше все повече време насаме с тях. Главно нощем. Защото през деня се претрепваше от бачкане. След вечеря оставяше Милен, седнала пред тефтерите с поръчките и със сметките, а той поемаше на разходка по брега, покрай водоемите с крокодилите.
Мисълта да замине за Китай не го блазнеше. Пак да се бори, и за какво? Нямаше вече сили за борба.
„Не, аз ще работя, ти няма кой знае какво да правиш... Ще водиш сметките...“
„Не иска да замине сама - мислеше си той. - Станах мъжка компаньонка, да не кажа жиголо.“
Съмняваше се във всичко. Нямаше капка енергия. Ходеше при мъжете в „Крокодил Кафе“ в Момбаса и опрял лакти на бара, дър-дореше за черните, за белите, за жълтурите, за климата, за състоянието на пътищата, за кльопачката. Започна пак да пие. „Като изтощена батерия съм“ - повтаряше си, загледан в мрака в жълтите очи на крокодилите, в които съзираше иронични искрици. „Измамихме те, старче. Погледни се на какво приличаш: човешка отрепка. Пиеш тайно, нямаш желание да чукаш жена си, ядеш лос за -Коледа. Само да вдигнем крак и ще те размажем!“ Замеряше ги с камъни - те отскачаха от мазните им жълтозеленикави туловища. Клепачите им не помръдваха, жълтото пламъче продължаваше да свети през тесните процепи на очите им като злорада усмивка.
„Мръсни гадини, мръсни гадини, ще ви избия!“ - ругаеше той и се мъчеше да измисли някакъв начин да ги унищожи.
Колко сладък беше животът преди. В Курбвоа.
Жозефин му липсваше. Момичетата му липсваха. Когато се облягаше на вратата на работната си стая, рамото му още пазеше спомена от касата на кухненската врата. Леко се отъркваше в дървото и се виждаше отново в Курбвоа. Курб-воа2, името звучеше магически. Като наименованията от времето, когато правеше дълги пъте-
шествия: Уагадугу, Занзибар, Зелени нос или Есперанса. Да се върне в Курбвоа. В края на краищата бяха минали бяха само две години, откакто бе заминал...
Една вечер се обади по телефона на Жозефин.
Попадна на телефонен секретар, който му препоръча да остави съобщение. Учуден си погледна часовника. Беше един часът френско време. Опита отново на другия ден и отново гласът на Жозефин го прикани да остави съобщение. Затвори, без да остави съобщение. Звънна сутринта и Жозефин вдигна. След обичайната размяна на любезности той попита дали може да говори с момичетата. Жо отговори, че били заминали.
- Нали бяхме говорили, ти си забравил. Тази година изтеглиха ваканцията по-кьсно, в края на февруари. Двете отидоха при моя приятелка на остров Мустик...
- Пуснала си ги сами?
- Те са с Шърли и Гари...
- Коя е тази приятелка?
- Не я познаваш.
Изведнъж реши да я попита:
- А теб защо те нямаше снощи, Жо? Нито предната нощ! Звънях и никой не вдигна...
Не получи отговор.
- Имаш ли си някого?
-Да.
- Влюбена ли си?