Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Отсега нататък нямаше да има начини. Той беше мъртъв. „Остава ми образът на неопределен, но общо взето, любезен и приятен мъж. Може би е имал нужда от друга жена, не от мен...“
- И какво мислите да правите сега? - попита тя Милен.
- Колебая се. Вероятно ще замина за Китай. Не знам дали момичетата са ви казали, но имам малък бизнес там...
- Разказаха ми...
- Смятам да замина, бих могла да спечеля доста пари...
Погледът й отново заискри. Явно прехвърляше наум различни
планове, обмисляше поръчки, бъдещи печалби.
- Във всеки случай ще е добре да опитате. Поне ще се разнообразите...
- Така или иначе, нямам кой знае какъв избор. Останах без никакви пари. Дадох всичките си спестявания на Антоан... О, не ! Не искам нищо от вас! Не искам да си мислите, че съм дошла за това...
Когато Милен заговори за пари, Жозефин неволно се стегна. За част от секундата си помисли: дошла е да иска парите от кредита на Антоан. Укори се за тази мисъл, поглеждайки Милен, която стоеше пред нея с тъжен и добродушен вид, и побърза да каже:
- Пастрокът ми върти бизнес с китайците. Можете да го потърсите за съвет...
- Вече си послужих с името му, за да намеря добър адвокат -изчерви се Милен. Млъкна и смутено започна да си играе с дръжката на чантата си. - Добре би било да се срещна с него.
Жозефин написа адреса и телефона на Шефа на листче и й го подаде.
- Кажете му, че аз ви пращам. С Марсел си симпатизирахме...
Странно й звучеше да го нарича Марсел. С промяната на името
той променяше начина.
Мислите й бяха прекъснати от трополене по стълбите, шум от буйно отваряща се врата и Зое нахълта, запъхтяна, зачервена. Забеляза Милен и се закова на място. Погледът й заснова между майка й и Милен с ням въпрос: какво прави тя тук?
- А татко? - обърна се веднага към Милен, без да я поздрави, нито да я целуне. - Не е ли дошъл с теб?
Отиде при майка си и я прегърна през кръста.
- Милен тъкмо ми разказваше, че татко ти заминал във вътрешността на страната да търси удобни терени за нови развъдници. Има намерение да разшири бизнеса. Затова напоследък не ви се обажда...
- Не си ли е взел компютъра? - недовечриво попита Зое.
- Компютър в саваната! - възкликна Милен. - Къде си видяла подобно нещо, Зое? Няма ли да ме целунеш?
Зое се поколеба, погледна към майка си, отиде до Милен и леко я целуна по бузата. Милен я грабна и я стисна в прегръдките си. Очевидната близост между Милен и Зое шокира Жозефин, но тя бързо се овладя. Ортанс беше също тожова изненадана и хладна. „Те са на моя страна - си каза Жозефин с удоволствие. - Сигурно се чудят за какво е дошла.“ Тя повтори обясненията, които беше дала на Зое. Милен кимаше, докато тя говореше.
Ортанс изслуша майка си, след което попита:
- И телефон ли няма?
- Сигурно батерията му е паднала...
По вида й пролича, че не е особено убедена.
- А ти защо си дошла?
- Да попълня запасите си от козметика и да се видя с адвоката си...
- Искаше да знае дали може да се обади на Шефа във връзка с начинанието си в Китай. Баща ти й казал да се обърне към мен -намеси се Жозефин.
- Шефа ли - продължи недоверчиво Ортанс. - Какво общо може да има той с тази работа?
- Той върти бизнес с китайците - повтори Жозефин.
- Мда - кимна Ортанс.
Прибра се в стаята си, отвори учебници и тетрадки и седна да учи, но странната гледка оттатък в кухнята: майка й с Милен, смачканите им физиономии, зачервените им очи - не й даваше мира. „Нещо се е случило с татко, убедена съм.“ Подаде глава в коридора и извика майка си.
Жозефин отиде при нея в стаята.
- Случило се е нещо с татко и ти не ми казваш...
- Виж, мила...
- Мамо, вече не съм малко дете. Не съм Зое, предпочитам да разбера истината.
Говореше толкова студено, с такава непоколебима решителност, че Жозефин протегна ръце да я прегърне и да я подготви за новината, но Ортанс се дръпна рязко и грубо.
- Престани с тези преструвки! Мъртъв е, нали?
- Ортанс, как можеш да говориш така?