Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Катрин Панкол (родена 1954 .• ) е мИнрмшм) МН филология, преподавала е френски и лдтим<Ни, |)йОВ№ ла е като журналистка и е живял.) <■ II I И<> И(>рЦ иьув»
следва курсове по художествено пии..... II Н*ММ
бийския университет. Още първите ч11 > |"'МЙМ* челват известност и тя и се отд.111.1 < амп Ив
Издала е общо 15 романа, но най ........■ нцт*
та, която се открива с „Жълтите очи ни к|Н|Цн§УМЦ| те", пожънала нечуван успех и изстрелилй ПвиМ най-четените автори на нашето < 1.ИряМЦ#| бащите два романа с колоритни м.-лдИнн
■ НинЯШ
валс на костенурките" и „Катериц.....чи СвИ|'<|
парк са тъжни в понеделник" затвърждават репутацията и. 11*11 |к> >л в н|>е(*пца)МЦ на 25 езика, а от книгите й са продадени над три милион.I екшмплнрй
„Жълтите очи на крокодилите" излиза през 2006 г. и получ.ни .........ДнМИ
награда „Мезон дьо ла Прес". Следващата година Панкол е у<|«п ш< шнд и < Нй*р4
дата за най-добър автор на годината. Междувременно ..> прмч ..... шНвчв
от 1 000 000 екземпляра, а правата са откупени в над десен» стряни I 1(Ш» ПМр вото полугодие на 2010 г. книгата отново е начело на прод.икГнмпе И*.Й ция и фигурира в списъка на „15-те книги, които се четат н<1 е<|пм уь»“, ряувМ с „Милениум" на Стиг Ларшон, „Парфюмът" на Патрик Зкхкинд и „Ив к ми.т мя никого" на Харлан Коубън.
Божествената Ирис има всичко - богатство, красив мъж, умни у«т#| нн § неудовлетворена от живота. Талантливата й сестра Жшефнн т Аи||Ц ( житейските превратности и с много усилия възпитава двете I и чьщ#|ш
какви искаме и какви можем да бъдем. Книга, пълна със смих и < ьлш I.......
чете на един дъх и напълно заслужава огромния си междун.чтун ,1 > »
14 лИ,
/Л/ « I ||||Н I I >« |
(т/ катрин VI ГПАН КОЛ*
ЖЪЛТИТЕ™ ОЧИ НА РОКОДИЛИТЕ
——— Есюсайоп апс! Си11иге
СиНиге 2000
Книгата се издава с подкрепата на програма „Култура 2000" на Европейския съюз
Оиугаде *гас1иг1 ауес 1е хоиНеп с!и Ргодгатте СиНиге 2000 с!е Г11пюп еигорееппе
КАТРИН
ПАНКОЛ
ЖЪЛТИТЕ ОЧИ НА КРОКОДИЛИТЕ
Превела ой1 френски Румяна Маркова
ИК „Колибри“ 2011
КаШеппе Рапсо1
ЬЕ8 УЕ1Ж1АШЕ8 БЕЗ СЯОССЮ1ЕЕ8 © ЕсШош А1Ьт М1сЬе1 - Рапз 2006
© Румяна Маркова, превод © Стефан Касьров, художник на корицата
ИК „Колибри“, 2011
13ВИ 978-954-529-835-6
На Шарлот, на Клеман, моите любими...
ПЪРВА ЧАСТ
Жозефин изохка и хвърли ножчето за белене. Беше се отплес-нало от мокрия картоф и я бе порязало точно в основата на китката. Потече кръв, изцапа всичко. Гледаше сините венички, червената резка, бялата кухненска мивка, жълтата пластмасова цедка с белезникавите обелени картофи. Капките кръв се стичаха върху белите плочки. Жозефин се подпря на мивката, хвана се за нея с две ръце и се разплака.
Изпитваше непреодолима нужда да поплаче. Не знаеше защо. Имаше си причини. Цял куп. И тази щеше да свърши работа. Огледа се наоколо за кърпа, грабна някаква и здраво завърза порязаното място. „Ще се превърна във фонтан, фонтан от сълзи, фонтан от кръв, фонтан от въздишки, ще се оставя да умра.“
И това беше някакъв изход. Да се остави да умре, без да проро-ни дума, безмълвно. Да угасне бавно като мъждукаща лампа.
Да се остави да умре ей така, както стои изправена до мивката. Човек не умира прав като бастун, веднага се поправи тя, човек се свлича на земята и умира или пада на колене, или си пъха главата в газовата фурна, или си реже вените и ляга във ваната. Беше чела във вестника, че жените най-често се самоубивали, скачайки през прозореца. Мъжете пък предпочитали да се обесят. Да скочи през прозореца... Абсурд, никога няма да го направи. Но да остави кръвта си да изтече, да плаче до изнемога, докато престане да осъзнава дали течността, която изтича от тялото й, е бяла или червена. Да се унесе неусетно в сън. Я по-бързичко развържи парцала и натопи ръцете си до китките в умивалника! Да, но... да, но... трябва да стоиш права, а човек не умира прав, нали се разбрахме.
Освен ако не е на бойното поле. На война...
Засега война нямаше.
Тя подсмръкна, завърза стегнато с кърпата порязаното място, обърса си сълзите и видя отражението си в прозореца. Забученият молив стърчеше от косата й. Хайде, подкани се тя, дообели картофите.. . За другото ще мислиш после!
Беше краят на май. Във въпросната майска утрин термометърът показваше двайсет и осем градуса на сянка. Под навеса на балкона на петия етаж един мъж играеше шах. Играеше сам. Седеше наведен над шахматната дъска и размишляваше. В усилието си да изиграе партията по най-достоверния начин, той играеше двойна роля и при всеки ход, след като преместеше избраната фигура, грабваше оставената встрани лула и се преструваше, че пуфка с нея. Навеждаше се, поемаше си дъх, вземаше фигура от дъската, връщаше я на мястото й, отдръпваше се, пак си поемаше дъх и отново вземаше фигурата, преместваше я, клатеше глава, след което оставяше лулата и сядаше на отсрещния стол.