Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Усети нещо да я докосва по рамото.
Помисли, че е лекият ветрец или листо, паднало от балкона на горния етаж, за да я утеши. Толкова силно вярваше, че звездите я чуват.
Беше Ортанс. Не я бе чула да влиза. Ортанс стоеше зад нея. Тя се сепна, усмихна й се смутено като грешница, изненадана в молитвите си.
- Гледах цветята на татко... Отдавна са умрели. Съвсем ги бях забравила. А трябваше да се грижа за тях, те означаваха толкова много за него.
- Престани, мамо, стига... - промълви Ортанс тихо и нежно. -Не се оправдавай. Ще насадиш други... - и докато й помагаше да се изправи, додаде: - Хайде. Върви да си легнеш, много си уморена... И аз също. Не си представях, че може да е тожова уморително да говориш така, както говорих тази вечер. Ти слуша ли ме?
Жозефин кимна.
- И?... - попита Ортанс, очаквайки присъдата.
В таксито на път към къщи не бе престанала да мисли за майка си, за представата, която си бе изградила за нея, за начина, по който говори по неин адрес пред всички онези непознати. Неочаквано Жозефин се беше превърнала в герой, в непозната, която тя наблюдаваше отстрани. Жозефин Кортес. Жената, която се бореше. „Написала е книгата сама, тайно, без ние да разберем, защото е имала нужда от пари, пари за нас, не за себе си... Нямаше да го направи, ако беше за нея.“ В таксито, което се движеше на бледата светлина на уличните лампи, си я представяше като непозната жена, сякаш някой й разказваше нечия чужда история. Видя всичко, което майка й правеше за нея. Наложи й се като очевидна истина, която се разрастваше и изпълваше цялото пространство, докато таксито приближаваше към дома им.
Влезе, чу я как си говори сама, как излива цялата си душа в плен на дълбокото вълнение.
- Ти ме защити, Ортанс, защити ме... Щастлива съм, ако знаеше само кожо съм щастлива!...
Влязоха в хола. Ортанс придържаше майка си: Жозефин не можеше да стои права, краката не я държаха, беше й студено, трепереше като лист. Спря и възкликна:
- Мисля, че няма да мигна! Прекалено съм развълнувана... Дали да не си направим кафе?
- Ще ни разсъни със сигурност!
- Ти ме събуди... Събуди ме, тожова съм щастлива! Ако знаеше само... Повтарям се, но...
Ортанс й направи знак да мълчи, хвана я за ръката и попита:
- Измисли ли вече за какво ще се разказва в следващата ти книга?
1
Раймон Пулидор е френски колоездач (род. 1936 г.), вечният втори в Тур дьо Франс, но изключително популярен и обичан спортист. - Б. пр.
2
Вероятно по латинското наименование „извит път“ - за пътя, което е водел от Париж към Нормандия.
3
I? I шеге а сагрегйег... - песен на Тим Хардин от 1967 г., изпълнявана впоследствие от известни рок и поп певци. - Б. пр.
4
Не ме забравяй (англ.). - Б. пр.
КНИЖАРНИиИ „КОЛИБРИ“ В СОФИЯ
ул. „Иван Вазов“ № 36
тел. 988 87 81
Във френския културен институт ул. „Дякон Игнатий“ № 2
тел. 981 50 47
„Нисим-Колибри“ бул. „Васил Левски“ № 57
тел. 981 19 12
чт^.соНЬп.Ь^
Катрин Панкол ЖЪЛТИТЕ ОЧИ НА КРОКОДИЛИТЕ
Френска. Първо издание
Редактор Росица Ташева
Коректор Софт Бранц
Формат 60x90/16. Печ. коли 27
ИК „Колибри“
1000 София, ул. „Иван Вазов“ № 36 тел. 987 48 10 тел./факс 988 87 81 е-таП: соНЬп@соНЬп.Ь§
Предпечатна подготовка „Ибис“ Печатница „Симолини“
Table of Contents
Предложи й брак. Тя отговори: „Трябва да помисля,
Тя се дръпна с въздишка. Сякаш се съобразяваше с н
Сега, след като бяха минали три месеца, Милен прес
- Трябва да поговорим, налага се. Веднага!
„Както когато бях малка! Аз носех лулата на баща м
- Роог уои!
Четвърта част
- Със сигурност ще си страхотна майка, Жозиан!
-Да...
КНИЖАРНИиИ „КОЛИБРИ“ В СОФИЯ